С „Книгите” на Далчев проверяват знанията по български

Темата е философска - и това я прави провокативна! Наистина трябва мисъл ! Успех на зрелостниците! отговор Сигнализирай

Темата за днешната матура не е от лесните.Стихотворението е написано в ранните ггодини на поета творба на младия Далчев, писана през 1926, когато той е бил 22 годишен.Самото посвещение на К.Гълъбов, е предпоставка да се търси по-особения смисъл на тази творба проф. Константин Гълъбов е професор в СУ от 1926 година и е един от основателите на Дружеството на българските есеисти.Далчев е бил в литературния кръг "Стрелец", в който влизат К. Гълъбов...../и др./, както и . Ат. Далчев. Явно посвещението не е случайно.Самият К. Гълъбов е правил литературен портрет на Далчев, където определя творбата на Далчев така : Като пример за изживяна мисъл у Ат. Далчев ще приведа хубавото му стихотворение Книгите... . Ат. Далчев прави опити да се приближи до света и по пътищата на ума и интуицията, вследствие на което в поезията му има не малко елементи, които трябва да бъдат окачествени като научни (или по-точно философски, ако приемаме, че философията е наука) Тези елементи, философски и мистични, са доста много, макар и далеч да не взимат превес над елементите, водещи своя произход из разгледаното сетивно, предимно зрително приближаване до света. Ала следва ли от това, че неговата поезия не е истинска поезия?И още :Ат. Далчев се отличава рязко от всички наши млади поети - неговата поезия има своя физиономия, ще я познаеш тутакси, не ще я смесиш с поезията на други. Лично аз очаквам и по-хубави работи от него, защото той едва сега почва да се развива, дано само изживее успешно вътрешната криза, за която свидетелстват двете му стихотворения Книгите и Нищий духом. В тях има недоволство от изтъкнатия разсъдъчен живот на поета: Пред мен е книгата разтворена / И денем и нощя; / Все сам, аз не познавам хората. / Не зная и света - има и копнеж по *** живот, чужд на праха на библиотеките , неизмъчван от въпросите на мислещия. Това недоволство не иде толкоз от разочарованието вследствие невъзможността да познаем света и по пътя на разсъдъчноста, то не е дадено толкоз в горчивото познание на третата антиномия, колкото е едно чувство на неизживяност: Години да четеш за чуждия / Живот на някой чужд, / А твоя никому ненужен / Да мине глух и пуст! / - До мене ти не стигна никога, / О зов на любовта, / И аз изгубих зарад книгите / Живота и света . Това е тежка криза - и колкото тежка, толкоз и опасна. За всеки, който е вникнал по-дълбоко в предпоставките на Ат. Далчевата поезия, е ясно, че едно пълно откъсване от разсъдъчния живот би значило тръгване по пътища, чужди на младия поет. Той трябва само да се освободи от чувството на неизживяност, да се приближи повече до живота, без да изневери на мислещия човек. Не тръгване в едната или другата посока, а изравняване на противоположните тежнения - това трябва да бъде изходът на кризата. Да бъдеш еднолик е най-лесното: подвиг е да бъдеш двулик и все пак единен. Всяко раздвоение крие в себе си една точка на единение и дълг на волевия човек е да я намери. Тя е точката, която води до по-значително творческо постижение.Цитирайки тези анализи на К.Гълъбов искам да подскажа че стихотворението , което днес е тема на матурата не е еднозначно и изисква философско мислене.За мен темата е над средното ниво.Успех на учениците и аз имам днес ученичка абитуриентка, , която ще видим как се е справила.... отговор Сигнализирай

Усещам ,че ще има много 2-ки :) отговор Сигнализирай

Успех на всички,които днес разсъждават /или поне ще се опитат да го направят/ върху творчеството на един невероятен български поет. От сега лично ме е срам от всевъзможните глупости и плитки прости изречения,които ще бъдат избълвани върху белите листа, и които после ще четем в безбройните форуми, осмиващи неграмотността и бедността на днешните зрелостни мозъци. отговор Сигнализирай

Г-жо, класиците не остават на заден план, а напротив - непрекъснато за тях се говори и пише, време е да отворим мозъците си и за нещо различно! Хубаво - Ботев, Вазов, Вапцаров - много ги уважавам, но и другите автори трябва да намерят достойното си място в обучението! А относно примера, който се давало чрез стихотворението - то се учи в 12 клас, когато учениците са на по 18 години и се предполага, че са изградили характер, имогат да тълкуват стихотворението, а не да се влияят и променят от него отговор Сигнализирай