Най-добри на матурите в Кърджали, най-слаби - в Разград

Зрелостните изпити по „История и цивилизация“ и „Философия“ се оказаха най-трудни за абитуриентите тази година, тъй като по тези предмети има най-много слаби оценки. Това съобщи днес министърът на образованието и науката Анелия Клисарова,  представяйки резултатите от матурите за 2014 година. 

"По-ниските резултати по история и по философския цикъл са заради изискването зрелостниците да заявяват по тези предмети теза и да я защитават. Това означава, че учениците не владеят още т.нар. функционална грамотност", отбеляза министър Клисарова.

Средният успех от държавните зрелостни изпити за тази година е 4,71, в сравнение с 4,73 за 2013 година. Успехът по български език и литературата е 4.28, малко по-висок от резултата по БЕЛ за предходната година – 4.26, поясни министърът на образованието и науката.

Тя посочи, че тази година е завишен процентът на отличните оценки по математика и по природни науки и се запазва традиционно високият успех на матурата по чужд език.

54 169 зрелостници са се явили тази година на изпита по БЕЛ, 54 488 на втория държавен зрелостен изпит, заявиха от МОН. От 217 зрелостници имат 100 точки, само 48 са с 0 точки, 133 зрелостници имат две пълни шестици с  95 точки, 5451 зрелостници имат две отлични оценки над 5.50, 919 по две слаби оценки. 5 са с 0 точки и на двата държавни зрелостни изпита, няма нито един, който да има 100 точки и на двата зрелостни изпита.

През тази година резултатите от матурите показват, че няма сериозни размествания в подредбата по региони и по видове училища, коментира министър Клисарова, но отбеляза, че успеваемостта по отделните учебни предмети намалява с повишаването на класа. Най-високи са резултатите във външните оценявания в четвърти клас, по-ниски са в седми клас, а най-ниски са на матурите в 12-и клас, обобщи тенденцията за успеваемостта на учениците министърът.

Според резултатите по региони за всички държавни зрелостни изпити на първо са  учениците от Кърджали със среден успех 4,94, следвани от учениците от Смолян - с 4,56, от Благоевград и София - с по 4,51 среден успех,  съобщи  Евгения Костадинова  - директор на дирекцията "Образователни програми и образователно съдържание" в Министерството на образованието и науката, като отбеляза, че и в предходните години това са били регионите с традиционно най-висок успех в 12-и клас.

Костадинова допълни, че в крайната подредба по най-нисък среден успех няма разместване и на последно място са зрелостниците от Разград, със среден успех 3,99. Преди тях с 4,04 са зрелостниците от Шумен и учениците от Ямбол с 4,15.

От МОН отчетоха, че  през 2014 г. с най-висок среден успех са зрелостниците от профилираните гимназии в страната със среден успех 5,13, следвани от учениците от гимназиите по изкуствата с 4,53 и от общообразователните училища с 4,38. На последно място са зрелостниците от спортните училища, чийто среден резултат от  матурите е 3,78.

В класацията на училищата в страната с най-високи резултати на държавните изпити за поредна година на първо място е Американският колеж в София, като средният успех на неговите 113 зрелостници е 5,759. След него е 164-та Испанска езикова гимназия в София със 140 зрелостници и среден успех на 5,739. Третото място е за ГПЧЕ "Христо Ботев" в Кърджали, чиито 174-ма зрелостници имат среден успех 5,721. Следват 91-ва Немска езикова гимназия в София и Първа английска гимназия в столицата.

Експертите от МОН отчетоха, че през тази година на матурата по български език и литература 38 на сто от зрелостниците не са работили по 41-ва задача, по която трябваше да напишат интерпретативно съчинение или есе върху стихотворението "Кино" на Никола Вапцаров.

На матурата по БЕЛ най-сериозен проблем за зрелостниците продължава да бъде усвояването на пунктуационните норми, при това не само в рамките на сложното изречение, коментира Евгения Костадинова. Тя отбеляза, че зрелостниците показват обаче добри знания за автори, творби и жанрове, пише БТА.