Младите четат, но не това, което искат институциите

С идеята - четенето в училище да бъде интересно за децата, а не затормозяващо, се захвана инициативата "Забавното лятно четене" на сайта Az-deteto.bg. Кампанията, която върви вече пета година събра специалисти в Американския център на Столичната библиотека.

Началото на срещата даде журналистът и тв водещ Радинела Бусерска, която цитира тревожната статистика, според която повече от 40% от децата не разбират текста, който четат и че също толкова деца предпочитат да четат списания вместо книги. Именно тя обяви дискусията на тема: "Четене с разбиране – път към развитие на образователни умения".

Според представител на МОН Красимира Александрова промените, които се случват в посока децата да четат, разбирайки текста, са малки, но сигурни. Тя обясни, че сред добрите примери за четене на текст с разбиране, е форматът за външно оценяване по български език и литература.

Писателката на детски книги Весела Фламбурари опонира на държавния служител с тезата, че децата в малките класове първо трябва да се научат, че действително могат да изпитат удоволствие от четенето и след това чак да се обърнат към четене за образование. "Защото художественият текст създава емоции, дава универсална представа за живота и той е много по-добрия учител в началото за децата, който може да създаде отношения на игра между четящ и слушащ". Тя поиска също така текстовете във въпросните учебници да бъдат прегледани и сменени, а Министерството на образованието да има отношение към подбора на тези текстове.

Красимира Александрова припомни, че този проблем не бил от днес и, че държавата искала да промени начина на преподаване по литература, но самите учители се възпротивили и поискали да продължат да преподават по вече съществуващата методика. Също така от министерството се опитали да включат нови творби от световната литература, емблематични за едно поколение, показващи определена школа, но и тези нововъведения били изцяло отхвърлени. Причините може да са свързани със застаряващата професия, каквато е учителството, отбеляза Александрова и припомни, че обществото се е опълчило на идеята да отпадне "Майце си" от учебния процес, а в същото време е питало: "Защо пак тази баба Илийца!"

Все пак представителят на министерството обясни, че не може да се прехвърля цялата отговорност върху държавата, а трябва да се разчита на цялото общество. "Ако в едно семейство детето на вижда четива във всичките му форми, тогава как очакваме това да го направи само и единствено училището".

"Министерството флиртува с популистките нагласи в нашето общество", обясни пред Dnes.bg писателят Марин Бодаков, който е посланик на "Забавното лятно четене" в отговор на твърдението на г-жа Александрова, че според проучванията учителите не искат промяна в учебните планове. "Това е типичен случай на заучена безпомощност", добави той.

"Повярвайте ми, не знам коя нишка да извлека от това гигантско кълбо проблеми с четенето и писането, с които всеки ден се сблъсквам като баща, като преподавател, като писател, като вестникар.Това, което ми додея, е винаги постоянно някой да казва по време на поредния дебат: "Този проблем не е от днес", "По този проблем тепърва ще говорим", "Не му е сега времето". А кога е времето!".

Марин Бодаков изтъкна, че се чувства като форматен интелектуалец, който участва два пъти годишно в кампании в подкрепа на четенето - веднъж около 24 май и веднъж в навечерието на Деня на будителите. И след поредната кампания всичко пак започва отначало. И ако се е ангажирал със "Забавното лятно четене", то това е, защото тази кампания продължава през годините и не се явява PR на конкретна персона или институция. "Миналата година по време на връчването на наградите видях едно уплашено дете, което е чело твърде много, за да забрави за страха си, да се изолира, да намери своя утопия. Четенето, обаче може да е път да се свържеш с другите. И това момченце видя, че четенето и писането може да носи приятели. Затова съм част от тази кампания".

Писателят изреди няколко тревожни проблема в образованието, сред които обучението по литература, което на практика се превръща в обучение по национална история, че и по география. "Ако ние учим децата как да четат, нека ги учим как да изпитват удоволствие именно от литературата, а не да пропагандираме идеологически знания през литературата", обясни той...

Нещо, което трябва да се промени в училище е и преходът между 4-и и 5-и клас, обясни Бодаков. "В основното образование голяма част от нашите деца имат шанс да попаднат на смислен преподавател, който познава изключително добре интересите на всяко едно дете. От там насетне образованието се деиндивидуализира. Освен това, на тази възраст децата преживяват тежка хормонална буря и, респективно, тежки проблеми с дисциплината. Затова по-неопитните преподаватели предпочитат през повечето време да изпитват, за да има ред в клас, вместо да преподават и да ги научат, че литературата може да бъде начин те да общуват със себе си".

Според писателя в момента преподавателите препускат през учебния материал. "Тук си задавам въпроса, който се питат и много будни деца – защо аз уча всичко това, за да се харесам на учителя ли?"

За съжаление, когато настъпи началото на същинската дискусия, представителите на институциите вече си бяха тръгнали. "Явно тук останахме само автентично заинтересованите от драмата" - отсече Бодаков. Той все пак подчерта, че не се чувства песимист: "Младите четат много повече, откогато и да било, но не четат това, което искаме ние. Въпросът е как да съчетаем четенето, образуващо обществото, с четенето за удоволствие - и възможно ли е изобщо да ги съчетаем".

Успоредно със спора, любопитни практики от Германия представи Андреа Белафи от "Goethe Institut", като "метър на четенето" , изобразяващ коя книга за коя възраст е подходяща. Елизабета Георгиев от библиотеката в Димитровград, Република Сърбия пък сподели как деца вдъхновяват връстниците си да посещават библиотеки чрез телевизионно предаване.

Според Мария Янкова, Експерт "Образование" в УНИЦЕФ-България, интересът към книгите трябва да се възпитава у децата още отпреди раждането.

Сред гостите бе и доц. Милена Цветкова от СУ, която направи презентация по темата "Алгоритъм на четенето". Тя определи четенето като най-трудната за възприемане културна практика като подреди шест негови фази: възприемане, разбиране, осмисляне, интерпретиране и формиране. Според нея е важно да се осъвремени четенето в крак с модерните технологии.

Кампанията се провежда с корпоративното съдействие на ЧЕЗ България и институционалното партньорство на Министерство на образованието и науката, Българска библиотечно-информационна асоциация, Фондация „Глобални библиотеки – България“, UNICEF, „Заедно в час“, издателство „Ентусиаст“ и книжарници Сиела. Проектът се съфинансира от Столична програма „Култура“ на Столична община за 2015 г.