Киното виновно за интереса към "Психология"-та

До голяма степен интересът на студентите към специалността "Психология" е определен от несъвсем точната представа, която имат младите хора за нея. Тя се обуславя от филмите, в които психоаналитиците са проспериращи в просторни кабинети или изпълняват ролята на "рентген" при разкриването на престъпления, заяви пред БТА психологът доц. Маргарита Бакрачева от Института за изследване на населението и човека към БАН.

Поводът за коментара й е факта, че през последните години все повече студенти избират да учат специалността "Психология". Вече четвърта година тази специалност е най-желаната от кандидат-студентите в Софийския университет "Св. Климент Охридски", въпреки че безработицата сред младите хора, дипломирали се в "Психология" във всички университети в България, е 4,03 процента.

Това показва сравнителен анализ на данните за реализация на студентите, завършили различните професионални направления, направен чрез рейтинговата система на висшите училища.

Сред почти всички хора доминира представата, че психологът с един поглед прави портрет и вижда невидимото, а всичко е в рамките на индивидуалното консултиране, което осигурява охолен живот и личен успех в собствения живот, коментира Бакрачева. Тя отбеляза, че младите хора проявяват интерес към психологията и заради това, че всеки човек иска да опознае и другите, и себе си.

Това е придружено с очакването, че учейки, всеки ще реши собствените си проблеми и ще бъде номер "едно". Тази частична представа на младите хора няма много общо с ролята на психолога, а е само една малка част от възможните функции и поприща за работа и реализация, коментира Маргарита Бакрачева.

Проблемът е, че има голям процент от учещите и завършили "Психология" , които правят това само защото е модерно и актуално.  Работата на психолога, както и много други професии, е натоварваща, недобре платена и изисква постоянно повишаване на квалификацията. Липсата на практика, предвидена в учебните програми, в допълнение "пуска" на пазара на труда завършилите я неподготвени, заяви психологът.

Според Бакрачева при избора на висше образование по психология кандидат-студентите не следват принципа на съобразяване с нуждите на пазара на труда, а и липсата на достатъчно информация към студентите за нуждата от допълнителна квалификация "прави нещата размити".

Дипломата за психолог дава само част от правата за практикуване на професията, каза психологът. Останалото е плод на допълнителни усилия, на учене и практика, както и на работа под супервизия, добави Бакрачева.

Една от основните функции на психолога е да работи в области, които са свързани с общото психично здраве и с благополучието на нацията, обобщи "полето на изява" на психолозите Маргарита Бакрачева.

По думите й това пък от своя страна включва всички сфери, в които са необходими психолозите - образователна и учебна дейност, трудова среда, здравеопазване, кризисни ситуации или на практика тези специалисти са нужни навсякъде.

Това, което липсва до голяма степен, е профилирането само в няколко насоки на учебните програми и също следва да се подобри, отбеляза Бакрачева.

Друг важен проблем у нас, е че професията на психолога продължава да бъде нерегламентирана в България. По думите й това създава неясни граници за правата на практикуване на професията и затова кой може да ги упражнява.

От друга страна, това поставя страната ни в различно положение спрямо останалите държави, заяви психологът.
Всяка друга професия може единствено да спечели от регламентирането на професията на психолога, защото това защитава квалификацията и предотвратява възможността потребителите да попаднат при неквалифициран доставчик на услуги, коментира Маргарита Бакрачева.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.