Август е септември! Цветното е черно-бяло! Просвета, МОН, или пък не

Август е септември тази година и дежурната тема за образованието се завърна с гръм и трясък. Защо точно сега е друга тема.

Механизмът за изфабрикувaне на дебат с потенциал за масови караници по социални мрежи и медии сработи и при темата с цветните/черно-белите учебници. Поздравления на мозъка зад деянието! Ще минат няколко дни и никой няма да помни за нея. Всъщност и ден, те от МОН дадоха на заден ход.

Въпреки всичко темата е вечно актуална. Важно е да се повтаря, че образованието е продукт и всички негови производни са също такива. Всеки един продукт има произвоствени разходи. В един случай те са X лева, в друг Х + Y лева. Разликата в общия случай е производствените разходи. Предоставяйки възможност да получиш продукта и за Х, и за Х + Y лева, ти разширяваш портфолиото си и даваш избор на потребителя.

Ако някой смята за сегрегация това, че човек има възможност да избира, сериозно е сбъркал дефиницията относно свободата на правото на избор. Разбира се, не това е най-важната тема във връзка с образованието.

Някой коментира ли, че за поредна година учебниците отново ще са хартиени, а не електронни такива? Кой спира този процес и по каква причина?

Някой коментира ли защо има монопол при избора на това с какви учебници и учебни помагала да се обучават учениците?

Напишете учебник по произволна дисциплина и опитайте да попаднете в разрешенителния списък на МОН. Ще се изненадате от условията. Или пък не.

Някой коментира ли, че за поредна година най-популярните ни държавни университети не просто не запълниха местата си, а започнаха отново да приемат студенти на килограм с... касова бележка? Субсидия да има, да оцелеем и, не дай си Боже, да закрием някоя перспективна специалност от сорта на Културология или Педагогика на масовата и художествена комуникация.

Някой коментира ли, че почти 40% от българските младежи са функционално неграмотни? Част от тези хора ще влязат на пазара на труда след някоя друга година. Ще дойдат при нас на интервю за работа. Някои ще се излъжат да ги назначат.

Някой коментира ли, че ако изберем да учим в частно училище или университет, всичките данъци на нашите родителите нямат значение. Част от таксата не може да бъде поета от държавата, защото се наливат за Културология и Педагогика на масовата и художествена комуникация. Имаш пари, щом си решил да си пратиш детето там. Сори, пак се прецака.

Някой ще коментира ли най-после малко по-важните въпроси, а не да се занимаваме с глупости?

Образованието е сферата, резултатите в която идват най-бавно. Който е на власт рядко има стимул да реформира в детайли, защото от една страна ще си навлече гнева на паразитиращите на гърба на системата и, а от друга – тези, които биха аплодирали промените няма да усетят ефектите веднага. С други думи, въртим се в омагьосан кръг. Същият, какъвто наблюдаваме и в здравеопазването.

За добро или лошо, топката продължава да е в полето на МОН. Държавата и в тази сфера държи и ножа, и кокала.

Всичко в социалните мрежи и медиите са сензации с потенциал за заплаха по-малък от този на русенски халосни патрони.