БСП: И задочниците с кредити, и лихвата да е по-ниска!

Не само студентите, които учат редовно, но и задочниците да имат право да взимат кредити и да плащат по-ниска лихва, искат от БСП.

За да се случи това, левите депутати са внесли промени в Закона за кредитиране на студенти и докторанти. От левицата смятат, че лихвите по кредитите на учащите могат да се намалят от 7 на 3,5%.

Предложенията са по идея на Младежкото обединение в партията и са резултат от дебати с неправителствени организации, сред които и студентски.

"Приетият през 2008 г. закон доказа, че е един от важните инструменти за постигане на по-добър баланс и по-високо ниво на съучастие във финансиране на висшето образование чрез споделяне на финансовата отговорност между държавата и обучаващите се. Така се дава допълнителна възможност за повишаване на образованието на млади хора, които нямат възможност сами да осигурят необходимите средства, свързани с изплащане на дължимите такси и издръжката по време на обучението им", мотивират се от БСП.

От левицата припомнят данни, според които само в периода от 2010-2015 г. близо 18 хил. студенти и докторанти са се възползвали от тази кредитна услуга, гарантирана от държавата, а общият размер на получените по нея кредити е над 114 млн. лв.

Социалистите отбелязват, че повечето банки, предоставящи услугата, предпочитат да предлагат максимално допустимия лихвен процент. В повечето държави на ЕС процентът при подобен тип кредитиране на студенти е значително по-нисък или дори не е предвиден такъв, допълват от БСП.

Според тях евентуалното намаляване на процента няма да доведе до риск за банките, тъй като кредитите за студенти и докторанти се гарантират от държавата. Същевременно ще се създадат благоприятни финансови условия за заложените в сферата на висшето образование цели и ще се осигури оптимален баланс между правата и интересите на предоставящите и получаващите кредити по закона, смятат от левицата.

В мотивите си вносителите на законовите изменения посочват, че кредитирането само на учащите редовно поставя в неизгодна позиция младежите, предпочели задочна, вечерна или дистанционна форма на обучение. Включването на задочниците в програмата за студентско кредитиране би накарало повече млади хора да предпочетат да останат да се развиват в България, смятат социалистите.

Предложенията за законови промени на БСП идват само два месеца, след като от просветното министерство отчетоха, че държавата е погасила задължения в размер на 2 312 321 лв. на бивши или настоящи студенти, които не са платили заемите си за следване в университет.

По този закон кандидат-висшистите могат да теглят заем, за да следват в университет без поръчител, като гарант им се явява държавата. При случай на активирана гаранция, от МОН подават сигнал до НАП, които от своя страна започват да търсят длъжниците и да събират борчовете, коментираха от образователното министерство, като уточниха, че най-вероятно задълженията ще се търсят по съдебен път.

От стартирането на програмата за студентското кредитиране до настоящия момент са отпуснати кредити в общ размер на 124 206 138. лв., а за настоящата учебна 2017-2018 година студенти и докторанти са изтеглили заеми в общ размер на 1 284 628 лв.

Някои студентски кредити са достигнали размерите на ипотечните заеми, които могат да покрият приблизително разходите за покупка на гарсониера. 85 хил. лв. е най-високата сума за следване в университет, изтеглена у нас. От образователното министерство обясниха, че до такъв заем са прибягвали студенти от медицинските университети и Университета по архитектура, строителство и геодезия (УАСГ).

Най-голям брой кредити са отпуснати на студенти, които се обучават в специалности от следните професионални направления: "Икономика", "Администрация и управление", "Медицина", "Архитектура, строителство и геодезия", "Право", "Сигурност и отбрана", "Комуникационна и компютърна техника", "Информатика и компютърни науки". Най-честите кредитополучатели пък са студентите от Нов български университет, Софийски университет "Свети Климент Охридски", Варненски свободен университет, Пловдивски университет "Паисий Хилендарски", УНСС и Бургаския свободен университет.

Условията за отпускане на заем за висше образование у нас са доста по-различни от тези за другите вземания. За разлика от масовите кредити, при които са необходими по двама поръчители, при студентските кредити гарант се явява държавата.