Скандална задача към второкласници: Преведи от пилешки език!

Кебапчета, изхвърлени знамена на митинг, превод от пилешки език - това са атрибути от задачи по математика и български език, включени в помагала на ученици до 4 клас.

"В учебниците и помагалата се набиват на очи безумни неща - пример с баба, която хвали хамбургери от конкретна марка. Или е някакъв целенасочен план за промяна на учебното съдържание, или някой си прави брутални шеги по този начин", коментира  депутатът от "Обединени патриоти" Александър Сиди в "България сутрин".

Пред Bulgaria ON AIR той настоя "написалите това безумие" повече да не пишат учебници. По думите му е абсурдна целенасочената промяна на учебниците в насока децата ни да бъдат по-толерантни.

Наскоро зам.-председателят на комисията по образование в парламента доц. Милен Михов изпрати отворено писмо до просветния министър, в което настоява да се прочисти съдържанието на учебниците от продуктово позициониране и сгрешена фактология. Той поиска това да бъде сторено от комисия, която да направи съдържателен преглед на всички учебници преди новата учебна година.

В студиото на сутрешния блок историкът и автор на учебници проф. Христо Матанов препоръча да бъде разгледан самият механизъм за създаване на учебници и накрая да се търси отговорност от колектива, който е писал даден учебник.

Относно казуса с представянето на исторически факти в учебниците той обясни: "Не съм съгласен, че в програмата има "съжителство". Имаше такава дума, само че ставаше дума за другите групи, а не съжителство между турци и българи. Това нещо беше преекспонирано".

Професорът обясни, че одобряването на учебник минава през строг филтър, в които участват и психолози, които казват, че някои термини като обесване, клане, изнасилване не могат да се обяснят на деца от 3 клас.

"Това е наливане на фалшива либералщина от страна на Европа. Голяма част от тези глупости бяха писани по времето на Меглена Кунева", посочи Сиди и апелира да се работи по отстраняване на нередностите в учебниците.

"Трябва да се промени насоката на даване на задачи", категоричен бе проф. Матанов. И препоръча на патриотичните организации у нас да подемат инициатива за механизма, по който се пишат учебниците.

И двамата се обединиха около тезата, че хората, които пишат учебниците, трябва да имат патриотично мислене.