Вълчев: Днешните деца ще сменят професии, не работни места

Днешните деца ще сменят няколко професии – не работни места, а професии. Това предполага бакалавърските степени да бъдат много по-интегрални, мултидисциплинарни и с възможност за надграждане в няколко посоки. Това означава, че висшите училища трябва да имат много повече преподаватели“, обясни образователният министър Красимир Вълчев.

До 3-4 месеца ще бъдат формулирани политиките на висшите училище, каза пред БНР министърът по повод приетите преди седмица промени в Закона за висшето образоване.

Те предвиждат въвеждането на нов модел на управление на висшите училища, който цели да има ясни отговорности пред ръководствата им, прозрачност и отчетност. Според съгласуваните промени академичните преподаватели на възраст над 63 години няма да могат да се кандидатират за заемане на ръководна длъжност.

"Предвиждаме изготвянето на списък със стратегически цели и задачи, а и политики на всяко едно висше училище. Сега предвиждаме своеобразни образователни одитори в Националната агенция за оценяване и акредитация“, каза той. Според Вълчев висшите училища трябва да са ориентирани към развитието, да обезпечават икономиката със специалисти и да са много по-свързани в университетски мрежи.

"До една година ще започне акредитацията по новия начин - всички професионални направления по едно и също време. Новата методика се надявам да бъде приета в следващите няколко месеца. До три-четири месеца ще формулираме политиките на висшите училища заедно с академичните ръководства, договорите за управление на ректорите, които се надяваме малко да им променят стимулите - те трябва да са съотговорни вътре към академичната общност, с мандатната програма, с това, което са обещали“, обясни просветният министър.

Инвестиране в млади преподаватели

Според Вълчев висшите училища ще имат добро, качествено обучение след 20-30 години, ако инвестират днес в млади преподаватели. Законовата промяна предвижда повече възможности за представяне на този тип преподаватели в управлението на академичните институции, а от 1 януари се предвижда въвеждане на минимална средна заплата в системата на висшето образование като мярка за стимул на именно на младите в академичния състав.

Министърът обяви, че 50% от финансирането в системата на висшето образование е в зависимост от оценката за качеството, а държавно финансираният прием в държавните висши училища е намален от 58 хил. на 43 хил. студенти и прогнозира, че през настоящата година вероятно ще бъде намален с още 4 хил. студенти. През последните години най-значително – с над 50% – е намалението на приема в социалните, стопанските и правните и науки.

Вълчев е убеден, че в периода след 10 години може да се очаква нарастване на необходимостта от формиране на знания и умения за дигитална креативност, което означава, че в системата на образованието е наложително привличане на повече преподаватели по информационни технологии.

В заключение просветният министър обяви, че идната седмица предстои публикуване за обществено обсъждане на промени в нормативната база, свързани с въвеждане на задължително предучилищно образование от 4 годишна възраст.

"Почти всички изследвания казват, предучилищната подготовка е с най-висока норма на възвращаемост от всички публични програми… В този период в най-голяма степен се формират когнитивни, социално-емоционални и най-вече езикови умения, особено за децата от семейства, в които говоримият език не е българският".