МОН ще окрупнява ВУЗ-ове, ще има Софийски университет по технологии

Просветното министерство предлага създаването на Софийски университет по технологии и Национална академия по изкуствата, които ще обединяват по-малки висши училища. Министерството на образованието и науката иска да се повиши международната видимост на българските университети.

Съществуващата мрежа от университети не позволява това, тъй като е силно фрагментирана и включва редица много малки държавни висши училища. През тази академична година 13 от тях имат по-малко от 2000 студенти. В пет те са дори под 1000, а най-малкото обучава 343 студенти. Редица университети обявяват множество класирания всяка година и въпреки това трудно запълват или изобщо не успяват да запълнят свободните места. През академичната 2021-2022 г. има висши училища, които са реализирали едва около 60% от утвърдения прием на студенти, съобщават от МОН.

Българските висши училища нямат достатъчна видимост в международен план. Дори големите университети не са достатъчно разпознати, за да се представят успешно на европейската сцена, защото там се съревновават с много по-големи и богати институции. Все още няма българско висше училище в топ 500 на световните университетски класации. Целта е това да се промени.

Затова се предлага малки висши училища със сходен или допълващ се профил и разположени в едно и също или в близки населени места да се обединят под общо име, с общо или споделено ръководство.

Идеята е „шапката" да бъде юридическо лице, като съставните висши училища също запазят значителна юридическа и академична самостоятелност. Чрез новата структура участващите в нея университети могат да споделят преподаватели, материална база като спортни съоръжения, общежития и др., обща администрация и обслужващи звена, да организират обща кандидатстудентска кампания.

Възможно е обединение например между Химико-технологичния и металургичен университет, Минно-геоложкия университет, Лесотехническия университет, Висшето училище по телекомуникации и пощи и Висшето транспортно училище. Заедно те биха могли да създадат Софийски университет по технологии. Националната академия за театрално и филмово изкуство, Националната музикална академия, Националната художествена академия и Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство биха могли да образуват Национална академия по изкуствата.

Големи университети също биха могли да се сдружат, за да позиционират по-добре себе си и България като цяло в европейската система на висше образование, да привличат повече чуждестранни студенти, преподаватели и инвеститори, да участват в по-големи международни образователни и научни мрежи и да се класират по-нагоре в международните рейтинги. Необходим е и университет в Северозападна България.

В момента има филиали на висши училища във Видин (Русенски университет), Враца (МУ-София и ВТУ) и Монтана (УНСС, ПУ, Русенски университет). Идеята е тези филиали да се консолидират, да се допълнят с липсващите професионални направления и да създадат образователен университет с няколко факултета, който да обучава педагогически специалисти, специалисти по обществено здраве, икономика, администрация и управление, инженери и други необходими за региона кадри.

От МОН съобщават, че в акредитацията на висшите училища ще участват само преподавателите, регистрирани в НАЦИД, т.е. които покриват минималните изисквания. Ако университетът не може да осигури такива хора за определен преходен период, той ще се преобразува в образователно висше училище или колеж.

Ще се разшири обхватът на проверките за плагиатство. В момента те се правят само за научните трудове, участвали в конкурси за академично израстване. Ще се даде възможност за проверка на всички сигнали, свързани с научно плагиатство и публикуване на недостоверни данни. Това ще се постигне чрез създаване на двустепенна система за проверка. На първото ниво ще са институционалните комисии по академична етика в научните организации и висшите училища. Втората степен ще е съществуващата национална комисия по академична етика. Тя ще проверява само сигнали, обжалвани, след като са минали през първа инстанция.

МОН предлага в бъдеще при акредитацията да се използват основно числови данни от надеждни източници за реални показатели, подобни на тези в Рейтинговата система на висшите училища - напр. безработица сред завършилите, осигурителен доход, научни публикации в международните бази данни, привлечени средства по договори и др. Така ще се очертаят истинските постижения и проблеми и ще се  минимизира субективизмът.