Синдикат "Образование": Очакваме нов министър - експерт и учител!

В навечерието на 24 май – празникът на българската просвета и култура и на славянската писменост, Синдикат "Образование" е обобщил в анализ до медиите исканията на учителското съсловие.

"Макар че образованието е сложен и многополюсен процес, то всички сме обединени, че в центъра на това многообразие стои учителят, българският учител, който в останалите делнични дни често е окичван с корона от тръни. В България на тема учители и образование има интересен феномен, феномен на „експертите“ по образование, които постоянно се множат. Преди десетилетия тези „специалисти“ се криеха само в сградите на МОН и няколко други администрации /национални или общински/ и даваха съвети на педагозите.

Днес тези хора се намножиха, като се присламчиха и НПО-тата, медиите, родителските организации и „индивидуалните“ експерти. Пиедесталът на българския учител е заменен от зле осветена сцена, като публиката,   под маската „Качество на образованието“, замеря клетия учител със съвети, препоръки, нападки и обиди, като самата многоуважаема публика е на огромна дистанция от дебрите на образованието, обучението и възпитанието", се казва в позицията.

Ето какво очаква българският учител от политиците като реформа в образованието:

1. Очакваме нов образователен министър, който да бъде експертен, динамичен, комуникативен, деполитизиран и …учител.
2. Политика за привличане и задържане на учителите в образователната система.
3. Увеличение с 30% на заплатите на работещите в системата на средното образование от 1.01.2023г.
4. Незабавни промени в ЗПУО на база на досегашния анализ на синдикати и работодатели.
5. Финансиране на педагогически длъжности, от които образователната система има нужда: асистенти, медиатори, ресурсни учители, психолози, педагогически съветници, кариерни консултанти и др.
6. Специално внимание на възпитанието и граденето на ценности в образователните институции.
7. Изграждане на ново отношение към българския ученик, основано на принципите на създаване на граждански умения.
8. Ситуиране на компенсаторни механизми за запазване от професионален стрес и прегаряне на учители и директори, от които зависи качеството на българското образование.
9. Промяна на учебните планове, учебните програми с нови, освободени от големия обем, и сближени с естетиката на ученика.
10. Процес на преминаване на образование без задължителни учебници.
11. Нова наредба за изисквания към директорите на училища и детски градини и провеждане на конкурси с участието на представители на синдикати и работодатели.
12. Незабавно спиране на политическото толериране на родителите, като последните се включат във възпитателния процес със задължения и права.
13. Действащи санкции към ученици, които МОН и РУО да спрат да оспорват или отменят.

"Само след часове ще зазвучат песните, с които сме израснали: „Върви народе възродени…“, „Училище наше любимо, ти палиш в сърцата мечти…“ „Детенце хубаво, пиленце, любаво…“, песни, които остават като непреходни за българското училище.

Непреходен остава и авторитетът на българския учител, а ще остане преходен опитът на някои НПО-та да очернят българския учител с призивите, че не всеки учител трябва да бъде уважаван, защото това обърквало учениците.

Трябвало да се уважават само определени учители, посочени от родители и НПО -та. Такива тези, сами по себе си, са анархични и са мост към разпад на държавата и създаване на племе или комуна. Това би кореспондирало и с избора: Кой полицай да слушаме и на кой съдия да вярваме? Нима учениците, които не почитат учителите, ще се спрат в това свое непочитание пред своите родители – очевидно няма!

Скъпи приятели и родолюбци, българските учители са сърцето и душата на образователната система и на тях дължим най-много почит и уважение, смирение и партниране. Нека българските учители имат цялата вяра, надежда и любов на своите ученици. Нека пребъде българското образование!", пише в позицията.