Използването на ИИ в образованието е неизбежно

Използването на изкуствения интелект (ИИ) в образованието е неизбежно, но трябва много да внимаваме как го правим, защото има рискове, които не се отчитат в достатъчна степен. Този въпрос се поставя все по-често с оглед на обучението в глобален мащаб. Това каза за БТА проф. д-р Маргарита Бакрачева - преподавател по психология във Факултета по науки за образованието и изкуствата към Софийския университет "Св. Климент Охридски". В момента правим изследване за нагласите за използване на изкуствения интелект в различни възрастови групи и сфери на дейност, като образованието е основен акцент, добави тя.

Проучването е на Факултета по науки за образованието и изкуствата. За нас това е много важен въпрос, защото основната част от нашите студенти се обучават за педагози и са бъдещи учители, а останалите са в областта на изкуството, където мястото на изкуствения интелект е не по-малко важно, отбеляза проф. Бакрачева.

Това, което ни интересува, са предпочитанията и доверието на потребителите, както и начинът на използване, и бъдещите намерения. Изследването включва скали за оценка на областите, в които потребителите се доверяват на изкуствения интелект, в кои сфери смятат, че той превъзхожда човека и обратното, какви са рисковете и ползите, както и собственият начин на ползване. Проведени са и фокус групи, обясни психологът.

Изкуственият интелект вече е част от живота ни. Както всяко ново нещо, важно е да има достатъчното разбиране. Контактът служи за захранване на всеки електроуред, но е важно да знаем, че ако поставим пръст в контакта, това може да е фатално, каза проф. Бакрачева. Тя отбеляза, че навлизането на технологиите през последните години е твърде бързо и изпреварва готовността за подготовка, което може да доведе до недостатъчно целенасоченото и критично използване. Глобално, обикновено страховете, които са свързани с навлизането на изкуствения интелект, се отнасят основно до това, че ще измести някои професии и дали е достатъчно достоверна и надеждна информацията от него. Но, тъй като той вече е част от нашия живот, акцентът е върху това как правилно да бъде използван изкуственият интелект и как да бъдат развити уменията и осъзнатото използване, поясни проф. Маргарита Бакрачева.

"Много голяма част от хората разглеждат изкуствения интелект като една допълнителна нова програма, нов софтуерен продукт с акцент по какъв начин може да облекчи работата и какви ползи може да ни донесе. Това, което до момента установихме, като различие в нагласите, е за по-младите хора, за които една година е доста по-продължителен период от време, отколкото за човек на 40 и на 50 години. Младите хора са много спокойни и казват, че нещата са полезни и няма как да се развиват толкова бързо, че да предизвикат опасности, докато хората на средна възраст от около 50 години и тези в активната си професионална кариера, са насочени основно към спестеното време и усилия в изпълнението на професионалните си ангажименти. Много малко са резервите и фокусът към развиването на компетентности и обучение", каза проф. Бакрачева.

"Най-балансираната позиция до момента установихме за групата на 30-35-годишните, които са представители на поколението на информационните технологии, но и разглеждат нещата от гледна точка на реализацията, на човешкото общуване. Те проявяват най-балансирано отчитане на плюсовете и на минусите, и имат по реалистичен поглед - къде е важно да бъдат ограничени, и къде е важно да бъдат акцентирани уменията. И изтъкват, че ползването на изкуствения интелект е важно да бъде част от обучението и да се отделят повече часове за изграждането на нагласа и умения за активното, и адекватно използване на изкуствения интелект, за да бъде полезен. Не може да се говори само за негативи или само за позитиви, трябва да се вложат повече усилия, за да може да се навакса пропуснатото и да догонваме развитието на технологиите в собствения си подход и отношение", заяви проф. Маргарита Бакрачева.

Един от основните проблеми в образователната система глобално е, че, за да се реагира и да се внесат промени в учебните програми, и в учебните планове, да се развият нови знания и да се планира съдържанието, се изисква много време и работа, а същевременно стремглаво навлизат нови възможности и изисквания, което поставя дори изследванията в догонваща позиция, отбеляза психологът. Според проф. Бакрачева, глобално и не само за Европа се отчита "липсата на дигитални компетентности" и често дори измерването им е в технически аспект, а не като цялостно овладяване.

На въпрос на БТА как оценява от психологическа гледна точка зрелостниците, които завършиха през тази година и получиха среден резултат от 3,93 на държавния зрелостен изпит по български език и литература, както и дали една от причините за тази ниска оценка е, че това е випускът, който учи най-много онлайн, проф. Бакрачева отговори, че в анализите у нас, които бяха публикувани за матурите, се отбелязва, че "когато става въпрос за възпроизвеждане на резултатите, всичко е в норма, но затрудненията са, когато се отнася за разбирането какво се крие зад въпросите и за компетентностите".

Това много кореспондира и с последните доклади на международното изследване PISA и с глобалните затруднения, които установяват, че дигиталната компетентност и всяка една компетентност, в която се разбира не само директното възпроизвеждане, се отчита като дефицит. Това е както и при подрастващите, така за съжаление и при по-възрастните поколения - родителите и учителите.

В тези обобщени доклади за България специфично е, че има по-голяма диференциация между различните региони и когато се направи средна оценка, тя се отразява на спадането на общата оценка. Много от преподавателите на всички образователни нива се възползват и от възможностите, които предоставя и изкуственият интелект, и в това няма нищо лошо. Въпросът е как се прави и дали наистина се доверяваме и успяваме да пресъздадем информацията по такъв начин, че да формираме готовността за търсене на информация, поясни психологът.

"Компетентността не е просто допълнителен термин, тя означава не директно приемане в тик-ток формата на ежедневието, а позиция на активно търсене, умение за критично мислене, съпоставяне, обобщаване и анализиране на информацията, което означава разбирането й и овладяването й. Това е на ежедневно ниво компетентността за разпознаване на достоверността на информацията, а от гледна точка на развитието - овладяването на знанията и намирането на тяхната приложимост, заяви проф. Маргарита Бакрачева.
(БТА, Димитрина Ветова)