МОН или криворазбраната дигитализация на образованието

Един нов призрак броди из социалните мрежи – призракът как, след като норвежците ще ни вземат децата, британците ще вземат и личните им данни.

Цялата драма започна след продажбата на образователната платформа Школо на британска компания, като в действителност тя не продава никакви данни на деца и родители, а само активите си и разработката на така наречения електронен дневник. Социалните мрежи, коментарите в тях и закъснялата и неадекватна реакция на МОН само напомниха, че просто министерството /както и това на електронното управление/ за пореден път не се справиха с дигитализацията на образованието. Или, по подобие на пиесата на Добри Войников, я направиха криворазбрана.

Вече е ясно, че данните на българските деца няма да бъдат продавани, но защо се получи така, че МОН, след като от поне 10 години се говори за електронни дневници, които да заменят хартиените, делегира това на частна фирма? Защо прехвърли на частни предприемачи задачата да подават към родителите цялата информация за оценките и отсъствията на децата, както и цялата комуникация към родителите. А след това, вместо да купи платформата, внезапно реши да създаде собствена, която на практика генерира повече проблеми, отколкото решения?

Година след като създателите на Школо като частна фирма я създават, МОН създаде така наречената собствена платформа НЕИСПУО  и задължи училищата да качват цялата инфрмация в нея. И я докараха дотам, че по цели седмици тя забиваше, прехвърлянето на един ученик от А в Б клас водеше дотам, от е-информацията да изчезне целият клас. Учителите по информатика дежуреха денонощно, за да могат да качат инфо в платформата на МОН, когато евентуално тя позволи, а при търсене на обратна връзка такава липсваше. И до момента част от функциите на тази платформа не работят, а се предполага, че тя трябва да бъде най-големият информационен хъб на българското образование.

Повечето от директорите се оплакват, че и сега качването в НЕИСПУО е тегаво, а при прехвърляне на ученик от едно училище в друго системата направо блокира. Шефът на 119-то СУ Диян Стаматов обяви и в социалните мрежи, че тази платформа не е решение на сериозните проблеми с електронизирането на информацията в образованието.

А единственият отговор е, че държавата за пореден път се проваля в дигитализацията – на е-рецепти, на е-дневници, на е-документи. В МОН със сигурност няма хора с капацитета да направят подобна платформа, но самият факт, че са възложили обществената поръчка на друг, а не на Школо, ясно означава, че става дума за лобистка намеса. Впрочем както и за учебниците. Едни чиновници в МОН, а и не само, правят доста пари за малки намеси и това продължава да се толерира. Иначе няма логика защо държавата се отказва от платформа, работеща перфектно, и с която родители и учители са свикнали, за да направи неработеща такава.

Няма начин да се дигитализира една административна система, ако конците за нея дърпат определени чиновници, свързани с определени фирми. Много малък е и начинът тази дигитализация да заработи.

За сметка на това от цялата работа печелят норвежците, британците и други нации, които искат да ни вземат децата. Ако им потрябват. Е, и цялата теория на конспирацията.