Макрон обеща икономическа революция, но 10 години по-късно Франция плаща тежка сметка

Преди десет години Ролан Лескюр напусна престижна кариера във финансовия сектор в Канада, за да откликне на призива на Еманюел Макрон за икономическа и политическа революция във Франция. Банкерът бе привлечен обратно в родината си от възможността да спре възхода на крайната десница и да предаде на следващото поколение лидери един проевропейски, благоприятен за бизнеса бастион. Но когато догодина Макрон отстъпи мястото си на своя приемник, движението на практика ще приключи. Революцията не успя да преодолее противоречивото отношение на Франция към капитализма. След десетилетие на политически грешки и глобални сътресения, превърнали държавните разходи в основно средство за справяне с проблемите, общественото недоволство расте, икономическият растеж спада, дългът главоломно се покачва, а инвеститорите разпродават френски активи на фона на срив на световния пазар на облигации, превърнал страната в най-слабото икономическо звено в еврозоната, пише Bloomberg. В момента Лескюр води битка за съхраняване на остатъците от "Макрономиката" – кампания, която през втория мандат на президента отстъпи място на борбата за политическо оцеляване, превръщайки реформаторския дневен ред във второстепенна задача. Решаващата битка предстои през следващите седмици, когато правителството на малцинството ще се опита да прокара бюджет, способен поне да промени нагласите на финансовите мениджъри; понастоящем те изискват по-висока лихва, за да купуват френски облигации, отколкото за италиански дълг. Един надежден финансов план едва ли ще спре негативните тенденции, тъй като кандидатите, набиращи популярност в социологическите проучвания преди президентските избори догодина – Марин льо Пен от крайната десница и Жан-Люк Меланшон от крайната левица – са обещали да отменят реформите на Макрон. Меланшон обещава още по-радикална промяна в курса, призовавайки за опрощаване на част от френския дълг.

Хаотичният край на десетилетието на икономическо управление на Макрон рязко контрастира с политическата му амбиция да превърне Франция в движеща сила на една реформирана Европа – способна да отстоява позициите си, докато Доналд Тръмп подкопава НАТО отвътре. Войната на Русия на прага на континента и опасността от това ЕС да се окаже притиснат между САЩ и Китай допълнително повишават залозите за втората по големина икономика в съюза на фона на популистката вълна, заплашваща да помете остатъците от световния ред, установен след Втората световна война. Израснал в семейството на журналист комунист и синдикален деятел в работническото парижко предградие Монтрьой, Лескюр се занимава със създаване на стойност, преди да стане ключова фигура в пробизнес реформите на Макрон. Възпитаник на елитната френска „Екол Политекник“ (École Polytechnique) и Лондонското училище по икономика (LSE), по това време 50-годишният Лескюр заема поста главен директор по инвестициите в канадския пенсионен фонд Caisse de Dépôt et Placement du Québec, когато се кандидатира за място в Националното събрание в Париж.

Завръщането му след осемгодишен престой в Канада започва успешно.

Той спечели място като представител на гражданите, живеещи в чужбина, и се присъедини към голямото парламентарно мнозинство на Макрон, съставено от политически новобранци, нетърпеливи да приложат своите професионални познания и бизнес нюх във формирането на политики. Лескюр пое водеща роля като председател на комисията по икономически въпроси. Възползвайки се от благоприятната конюнктура – ​​икономически растеж над 2%, спад на безработицата и най-нисък бюджетен дефицит от десетилетие насам – Макрон прокара обещаните от него промени, включително допълнително либерализиране на трудовото законодателство и намаляване на корпоративните данъци.

Пакетът от мерки, включващ продажба на държавни активи и правила за засилване на представителството на синдикатите в управителните съвети, беше подготвен от екипи, съставени от законодатели и бизнес лидери. Но още преди окончателното приемане на законодателството се появи сериозен разлом. През ноември 2018 г. предложен въглероден данък върху горивата отприщи протестите, станали известни като движението на "жълтите жилетки". Те прераснаха в масово недоволство в цялата страна заради разходите за живот и пробизнес политиката на президента, като същевременно дадоха на опозицията – както отдясно, така и отляво – мощно оръжие, което тя не спира да използва.

"Икономиката, фокусирана върху предлагането, означава сигурен крах за обществото", заяви тогава Меланшон. Льо Пен разкритикува "социалния регрес", насърчаван от политиките на Макрон, и настоя за отмяна на данъците.

Политическата грешка в преценката за готовността на избирателите да плащат за политиките в областта на климата излезе скъпо: правителството в крайна сметка похарчи над 10 милиарда евро (11,3 милиарда долара) за данъчни облекчения и бонуси за работници с ниски доходи в опит да възстанови спокойствието. Макрон разполагаше с малко време, за да се върне към основните си икономически реформи, преди да настъпи пандемията от COVID-19. Реакцията на президента бе белязана от рязка промяна в курса: нареждането му да се подкрепи икономиката "на всяка цена" доведе до това държавата да похарчи огромни суми за финансиране на спрели дейността си предприятия и на работници, изпратени в принудителен отпуск.

Мащабът на разходите не се различаваше съществено

от този при европейските партньори, но той не успя да спре навреме „кранчето“ на финансирането. По-малко от две години по-късно президентът отново увеличи разходите, за да подпомогне домакинствата, докато цените на енергията растяха, а след това рязко скочиха вследствие на руската инвазия в Украйна.

За периода от три години, започващ от 2020 г., Сметната палата на Франция (Cour des Comptes) изчисли общия размер на разходите за справяне с кризата и за стимулиране на икономиката във връзка с пандемията от COVID-19 на около 190 милиарда евро. В по-късен доклад институцията оцени брутните разходи по време на енергийната криза на 72 милиарда евро (сума, надхвърляща годишните разходи за отбрана), включително близо 8 милиарда евро за нецелеви субсидии за горивата. Тези средства помогнаха на Макрон да се справи с предизвикателството от страна на Льо Пен на президентските избори през 2022 г., но той загуби мнозинството си в парламента. По това време дори хора от най-близкото му обкръжение се оплакваха, че липсват признаци за амбициозна програма, извън силно орязаната пенсионна реформа, която разчиташе по-скоро на удължаване на трудовия стаж, отколкото на цялостна, радикална промяна на системата.

Публичните финанси на Франция и политическият капитал на Макрон не са се възстановили. Опитът на президента да си върне контрола върху формирането на политиките чрез предсрочни избори през 2024 г. влоши нещата, като доведе до състав на парламента, който на два пъти принуди министър-председатели да подадат оставка и забави усилията за стабилизиране на финансите. На фона на борбата за политическо оцеляване, съкрушителните удари по "Макрономиката" дойдоха с бюджетите за 2025 и 2026 г. Лескюр действа на няколко фронта: защитава политики в подкрепа на бизнеса, отбива настоятелните искания за въвеждане на данъци върху богатството и се опитва да овладее неконтролируемото нарастване на социалните разходи.

Лескюр е убеден, че "Макрономиката" ще остави трайно наследство. Той изтъква по-добре функциониращия пазар на труда с рекорден брой заети лица, все още процъфтяващата екосистема за стартиращи предприятия ("нация на стартъпите") и икономическия растеж, който – разглеждан в рамките на десетилетието – е по-висок от този на всички останали големи европейски държави с изключение на Испания. Според него лидерството на Макрон по време на кризи – от пандемията от COVID-19 до войната в Украйна – е затвърдило и идеята, че "Франция без Европа не е кой знае какво, но и Европа без Франция също не е кой знае какво". Въпреки това загубите се трупат. Миналата година министър-председателят Себастиен Льокорню спря пенсионната реформа на Макрон и удължи срока на данък върху големите компании (който първоначално трябваше да бъде еднократен), за да убеди опозиционните групи да не свалят правителството при гласуванията на вот на недоверие относно фискалните планове. Последната битка за бюджета се очертава като най-хаотичната досега, тъй като инвеститорите губят доверие във възможността на Франция да се справи с фискалните си затруднения, което предизвиква срив на пазарите.