Марин льо Пен би "смазала" опонентите си на балотажа за президентския пост

Марин льо Пен, лидерът на "Националния фронт", затвърди преднината си в социологическите проучвания преди президентските избори през април догодина, след като партията ѝ увеличи четирикратно броя на местата си на изборите за френския Сенат.

"Националния фронт" и съюзниците му спечелиха 15 места в горната камара на парламента, наброяваща 348 членове, с което си осигуриха правото да създадат официална парламентарна група и отбелязаха напредък в прехода на партията от политическата периферия към приемане в политическия мейнстрийм.

На тези косвени избори - в които гласуват общински и регионални съветници, както и депутати - се разпределяше половината от състава на Сената. Консервативните и центристко-десните партии запазиха цялостното си мнозинство, което държат в Сената от 2014 г. насам. "Националния фронт" спечели първите си три места през 2023 г. и ги запази. Партията разполага и с най-голям брой места в Националното събрание (долната камара) след предсрочните избори през 2024 г.

"Това е историческа победа и важен етап, белязан от създаването на група в Сената за първи път", заяви Льо Пен в социалните мрежи.

Докато "Националния фронт" се радваше на успеха си, 31-годишният председател на партията Жордан Бардела беше принуден да опровергае твърдения, че като тийнейджър е изразявал крайно антисемитски възгледи. Според Mediapart - лявоориентиран сайт за разследваща журналистика - през лятото на 2013 г., месеци преди да навърши 18 години, Бардела е отправял нападки срещу евреите в писмена комуникация с крайнодесни активисти.

Бардела, който е спряган за министър-председател, ако Льо Пен спечели президентските избори, нарече цитатите измислица и отрече каквато и да е връзка с тях.

"Категорично отхвърлям твърденията ви, че съм правил расистки или антисемитски изказвания от този род - било то публично или в личен план, устно или писмено", отговори той на Mediapart.

Льо Пен също отхвърли твърдението.

"Изглежда толкова абсурдно, че може да бъде единствено фалшификат, манипулация или операция, целяща дискредитиране чрез нечисти похвати", каза тя.

От Mediapart заявиха, че са извършили щателна проверка на автентичността на въпросната кореспонденция. В тях, наред с другото, се твърдеше, че "всички банки са собственост на евреи" и че "евреинът трябва да доминира над другите народи, да ги смазва и ограбва".

Бардела се готвеше да замени Льо Пен като кандидат за президент на партията "Национален фронт" докато съдебното решение по обжалването ѝ през юли не смекчи наложената от по-долна инстанция забрана за заемане на изборни държавни длъжности. Кандидатирайки се за президентския пост за четвърти път, 58-годишната Льо Пен увеличава преднината си пред многобройните си съперници според проучване на Toluna-Harris за първия тур на изборите следващата пролет и за евентуалния балотаж.

Според проучването, изготвено за радио RTL и телевизия M6, Льо Пен би спечелила между 35 и 36 процента на първия тур, в зависимост от това кои други кандидати ще участват във вота на 18 април. В други скорошни проучвания тя имаше с около два пункта по-нисък резултат.

На второ място се нарежда Жан-Люк Меланшон, лидерът на крайнолявата партия "Непокорна Франция" (France Insoumise), с резултат между 17 и 18 процента.

Льо Пен би победила убедително Меланшон на балотажа на 2 май с 69 процента от гласовете

Тя също така би победила категорично Едуар Филип - бивш министър-председател от центристките среди, който води в класацията сред кандидатите на основните партии от десния, левия и центристкия спектър, показва проучването.

В хипотетичен балотаж тя би получила 57 процента срещу 43 процента за Филип.

Продължаващият възход на Льо Пен показва, че позициите ѝ не са пострадали от решението на апелативния съд през юли, потвърдило присъдата ѝ за присвояване на над 4 милиона евро от средства на Европейския парламент за финансиране на дейността на партията ѝ във Франция.

Това проучване идва след други, засилили тревогата сред утвърдените партии относно вероятността всички кандидати на традиционните политически сили да отпаднат още на първия тур, оставяйки избирателите пред избор на балотаж между двама популисти от противоположните краища на политическия спектър.

Няколко претенденти за ролята на водещ представител на традиционните политически сили се опитват да изпреварят Филип - кмета на Льо Хавър - като най-силен опонент на Льо Пен и Меланшон. Сред тях е Габриел Атал, центрист и един от приемниците на Филип на поста министър-председател при президента Макрон.

В център-лявото пространство Рафаел Глюксман се стреми да набере скорост, както и Брюно Ретайо, лидер на консервативната партия "Републиканците". Според проучването на Harris, никой от тримата не би събрал повече от 13% от гласовете на хипотетичен първи тур.

При предишни президентски избори във Франция социологическите проучвания, направени седем месеца преди деня на вота, са се оказали ненадежден ориентир за крайния резултат. Доминик дьо Вилпен - бивш консервативен министър-председател, който също се подготвя да се кандидатира за президент - предупреди в неделя, че евентуална победа на Льо Пен би накарала партньорите на Франция да се отдръпнат от нея в момент на глобална нестабилност.

"Франция ще се превърне в много малка държава и вече няма да владее собствената си съдба", заяви той пред радио RTL.