Гърция срещу Турция: Rafale и Eurofighter Typhoon - два сходни изтребителя с различни предимства

Двата изтребителя имат общ произход и са произведени от близки съюзници, но биха могли да се окажат от противоположните страни на евентуален конфликт в Егейско море. Гърция и Турция от десетилетия се изправят една срещу друга в района на Егейско море, като военновъздушните им сили са изградени до голяма степен около модела F-16 Fighting Falcon. И двете страни обаче постепенно се отказват от тази обща платформа, заменяйки я с по-нови алтернативи. Любопитното е, че тези алтернативи идват от две конкуриращи се европейски компании: Гърция е закупила 24 самолета Dassault Rafale, докато Турция придобива Eurofighter Typhoon, пише за TNI адвокатът Харисън Кас. Това създава предпоставки за изключително интересен сблъсък в бъдеще. И Rafale, и Typhoon водят началото си от общоевропейската програма Eurofighter, но пътищата им се разделят през 80-те години; Франция напуска програмата заради административни спорове и впоследствие разработва Rafale чрез френския аерокосмически гигант Dassault.

Този общ произход личи в сходния дизайн на двата самолета.

И двата модела са модерни многоцелеви изтребители от поколение 4,5, отличаващи се със сложни сензорни системи, способности за водене на радиоелектронна борба, ракети с голям обсег и висока маневреност. Важно е да се отбележи, че и двата типа самолети са въоръжени с ракетата "въздух-въздух" MBDA Meteor. Така възможностите на двата самолета са изключително изравнени, което означава, че изходът от евентуален двубой между тях вероятно би зависел от способностите за засичане, радиоелектронната борба, позиционирането, поддържащите системи и подготовката на пилотите.

До момента Гърция е поръчала 24 самолета Rafale от Франция – по-конкретно 18 едноместни Rafale EG и шест двуместни Rafale DG. Очаква се Rafale да осигури на Гръцките военновъздушни сили значителен скок във възможностите спрямо по-старите F-16. Структурата на гръцките ВВС ще продължи да включва F-16, но вече ще бъде многопластова, съчетавайки модернизирани F-16, оставащите на въоръжение Mirage 2000-5 и в крайна сметка – чисто новите F-35A. Следователно, от Rafale не се очаква да поеме цялата тежест на операциите на гръцките военновъздушни сили.

Междувременно Турция разполага със значително по-голям парк от бойни самолети, чийто гръбнак остават над 200-те остаряващи машини F-16C/D. Турция също така придобива модернизираната версия F-16 Block 70. Първоначалният план на Анкара за допълване на флота от F-16 предвиждаше въвеждането на F-35. След закупуването на руската зенитно-ракетна система С-400 обаче, САЩ изключиха страната от програмата за F-35. Това накара турското правителство да се насочи към Typhoon, с планове за придобиване на 20 новопроизведени самолета и потенциално още бройки. Прави впечатление, че турските пилоти вече се обучават във Великобритания – ясен знак, че програмата преминава от етап на придобиване към оперативна подготовка. В дългосрочен план Турция разработва собствен изтребител – KAAN, така че Typhoon може да се разглежда по-скоро като междинно звено между ерата на F-16 и бъдещето с KAAN.

Уникалното при сблъсъка между Rafale и Typhoon е, че и двата самолета са съвместими с ракетата "Метеор" (Meteor). Обикновено наличието на "Метеор" би осигурило значително предимство при бой на дистанции извън пределите на визуалния контакт (BVR) за страната, която я използва, но тук този фактор се неутрализира. "Метеор" е уникална с това, че използва правопоточен въздушно-реактивен двигател (ramjet), което ѝ позволява да запази енергията си на по-голямо разстояние в сравнение с конвенционалните ракети с твърдогоривни двигатели. Това я прави особено опасна срещу маневриращи цели на големи разстояния. Реалният обсег на поразяване обаче зависи до голяма степен от параметрите на изстрелване, като височина, скорост и геометрия. Следователно самолетът придобива важност като платформа за изстрелване, определяща ефективността на ракетата. Typhoon, при който приоритет са скоростта и височината на полета, придава на „Метеор“ допълнителна начална енергия. Rafale отговаря с усъвършенствани сензори и интегрирани системи за радиоелектронна борба (РЕБ).

При бой в пределите на визуалния контакт (WVR) и двата самолета се отличават с изключителна маневреност, като използват аеродинамична схема "делта-канард" с намалена устойчивост и цифрова система за управление на полета. Typhoon притежава отлично съотношение тяга-тегло и е проектиран с акцент върху постигането на превъзходство във въздуха. И двата разполагат с модерни ракети с малък обсег и възможност за изстрелване извън оста на полета (HOBS). Накратко, става въпрос за равностоен двубой, чийто изход зависи от детайли като уменията на пилота, началната енергия, ситуационната осведоменост и въоръжението.

На хартия Typhoon и Rafale са изключително равностойни конкуренти. Typhoon залага на скоростта и превъзходството във въздуха, докато Rafale акцентира върху многоцелевите си възможности и интегрирането на данните от различните сензори. Важно е да се отбележи, че евентуален сблъсък никога не би бил просто двубой "един срещу един". Вместо това, определящият фактор за въздушното превъзходство над Егейско море ще бъде това коя от двете страни успее по-добре да интегрира цялостната си военна структура в ефективна бойна система.