Как една-единствена искра може да предизвика въоръжен конфликт в Егейско море

Геополитическата шахматна дъска в Източното Средиземноморие прилича на пясък, който се плъзга, като Анкара продължава да следва ревизионистка стратегия, която постоянно изпитва търпението на Атина. Анализите на институти по отбрана и военни източници са единодушни, че военна конфронтация, макар и нежелана, остава сценарий, който си заслужава да бъде взет под внимание.

Чрез три различни сценария анализаторите очертават как една-единствена искра може да предизвика въоръжен конфликт, като към сместа сега се добавя и нов, непредвидим фактор: "зелената" и енергийна конфронтация в Егейския архипелаг, пише гръцкото издание To Vima.

Първият и най-непосредствен сценарий включва ограничена, локална криза, свързана с екологията и енергетиката. Неотдавнашното създаване от Турция на "Национални морски паркове" в североизточната част на Егейско море, в отговор на подобни гръцки екологични проекти, превърна международните води в арена за хибридни тактики за натиск.

В този сценарий спусъкът идва от движението на гръцки изследователски кораб или кораб за полагане на кабели, свързващ офшорни вятърни паркове. Анкара, прилагайки доктрината си „Синя родина“, се намесва с военни кораби, твърдейки, че Атина нарушава континенталния ѝ шелф или зоната ѝ на отговорност.

Ако гръцката страна откаже да отстъпи и изпрати военноморски подкрепления за защита, ситуацията ескалира незабавно. Целта на Турция не е да завземе територия, а да създаде де факто ситуация на място, която да принуди Гърция да влезе в всеобхватни преговори за съвместното управление на Егейско море.

Конфликт, разпростиращ се по множество фронтове

Ако "типичен" горещ инцидент, независимо дали е вследствие на авария или в морските паркове, не бъде разрешен в рамките на първите 72 часа чрез международна дипломация, рискът от прерастването му в пълномащабна война става реален.

Този втори сценарий предвижда цялата отбранителна позиция на страната да бъде подложена на изпитание на няколко фронта едновременно.

Конфликтът се разпространява от Еврос до Кастелоризо. В Егейско море операциите включват мащабни въздушни удари, морски битки и използване на ракетни системи с голям обсег срещу ключова военна инфраструктура.

В същото време амфибийни операции са насочени към гръцките острови. На фронта при Еврос конфронтацията се превръща в класическа, но кървава изтощителна война, включваща тежка артилерия, танкове и рояци дронове. В такъв всеобхватен конфликт най-важното не са само оръжейните системи, а издръжливостта на личния състав, достатъчността на запасите от боеприпаси и психологическата устойчивост на гръцкото общество при атака.

Третият сценарий измества фокуса извън гръцко-турските граници, превръщайки Кипър в гореща точка на региона. Нова криза на острова, предизвикана от турски провокации в буферната зона или едностранни действия в изключителната икономическа зона на Кипър, дава начало на събитията.

Агресивен акт на Турция в Никозия принуждава Атина да активира своята доктрина за "Съвместно отбранително пространство", тъй като бездействието би означавало пълно геополитическо подчинение на Кипър. Военният отговор на Гърция в подкрепа на Националната гвардия автоматично връща напрежението към Егейско море и река Еврос. Това е най-сложният сценарий, тъй като географското разстояние до Кипър затруднява пряката подкрепа, а участието на трети държави и на Организацията на обединените нации усложнява дипломатическото управление на ситуацията. Подобен сценарий съществува и в момента след всеки израелски удар по окупираната част на Кипър.

Независимо дали става дума за "екологична" провокация във вятърен парк, или за пълномащабен конфликт, единствената гаранция са възпиращата военна сила и дипломатическата готовност. Разбирането на тези сценарии позволява на Атина да не бъде застигната неподготвена, превръщайки бдителността в гаранция за мир.

Политическото ръководство на Гърция излъчва спокойствие, дипломатическа увереност и пълна оперативна готовност, като изпраща ясно послание към Анкара, че гръцката стратегия не се диктува от турските реакции. Тъй като напрежението в Източното Средиземноморие и Егейско море отново поставя на преден план познатите провокации на съседната страна, министър-председателят Кириакос Мицотакис и министърът на външните работи Йоргос Герапетритис очертаха точно както "червените линии", така и рамката за двустранен диалог.

Герапетритис наблегна на дипломатическата стратегия, като отново даде сигнал за готовност. В интервю за Open TV той заяви, че Гърция ще отговори на провокациите и ще го направи от позиция на сила. На въпроса дали страната може да се сблъска с друг инцидент като този с кабела край Касос, свързващ Гърция с Кипър, той отговори, че Гърция е показала, че може да изпрати фрегати и изтребители F-16, където и да е необходимо, като добави, че ако се наложи, както фрегатите, така и модернизираните F-16 действително ще бъдат разположени.

Той добави, че облекчаването на напрежението с Турция никога не е било самоцел, а средство за изграждане на функционални отношения между двете държави. Гърция ще продължи да води разговори с Турция, каза той, тъй като диалогът с всеки съсед е задължение, но спокойните води по никакъв начин не означават отстъпление от основните национални позиции на Гърция.

Според правителствени източници, споменаването от страна на Герапетритис на двойна стратегия – водене на преговори и едновременно с това осъждане на действията на Турция – отразява реалистичния характер на гръцката външна политика. Поддържането на отворени канали за комуникация се разглежда от гръцката страна като най-ефективният инструмент за разрешаване на кризи и избягване на случаен, но опасен инцидент на място. В същото време Атина ясно посочва, че диалогът не означава толерантност. Всяко турско нарушение или провокация ще продължава да бъде отбелязвано и докладвано на международно равнище, като по този начин Анкара ще бъде излагана на вниманието на международните органи и съюзниците на Гърция.

Министър-председателят изрази същата позиция малко по-късно вчера в изказването си пред кабинета. Той заяви, че реакциите от изток, които следват действията на самата Гърция, не засягат нейното планиране, че зоните на гръцкия суверенитет произтичат от международното право и че Гърция е готова да ги защити по всяко време. Той добави, че Гърция желае добросъседски отношения с Турция, но не обсъжда нищо извън определянето на границите на континенталния шелф и ИИЗ в Егейско море и Източното Средиземноморие.

Според същите източници гръцкото правителство изпраща ясно послание към международната общност, че Гърция остава надежден партньор и стълб на стабилността в региона, действайки стриктно в рамките на върховенството на закона, като същевременно дава ясно да се разбере на Турция, че желанието ѝ за мирно съжителство и диалог никога не трябва да се тълкува като слабост.

Гръцки щит след нови ирански заплахи срещу България

Атина е в готовност отново да осигури противоракетна и противовъздушна защита на България. Мярката бе счетена за необходима след новите заплахи от Техеран срещу София, които засилват опасенията за регионалната стабилност. Министерството на отбраната заявява, че е готово да реагира бързо на всяка официална молба от съседната страна, като повтори успешната операция, проведена преди няколко месеца.

Оперативният план предвижда стратегическо преместване на системи „Пatriot“ в Северна Гърция, при подкрепата на гръцки изтребители F-16. Основната цел е да се защити българското въздушно пространство и да се осигури сигурността на критичната му инфраструктура, като разполагането на системите също така защитава стратегическите съоръжения в Александруполис – ключов транспортен и енергиен център.