Гърция събира 1,55 млрд. евро повече ДДС, докато високите цени притискат домакинствата

Повишаващите се цени на храните засилват натиска върху разходите за живот в Гърция, тъй като инфлацията при стоките в супермаркетите продължава да изпреварва общата инфлация. Високите цени натоварват бюджетите на гръцките домакинства, но същевременно допринасят за увеличаване на данъчните постъпления в държавната хазна. Очаква се през 2026 г. Гърция да събере 30,777 млрд. евро от данък върху добавената стойност (ДДС) – сума, която е с 1,548 млрд. евро по-висока от първоначално прогнозираните 29,229 млрд. евро, пише гръцкото издание To Vima. Това увеличение не се дължи единствено на инфлацията. Потребителските разходи, икономическата активност и по-добрата събираемост на данъците също оказват влияние върху приходите от ДДС. Високите цени обаче несъмнено играят важна роля: тъй като ДДС се начислява като процент от стойността на повечето покупки, събраната сума може да нарасне с покачването на цените, дори когато данъчните ставки остават непроменени. Това прави ДДС особено чувствителен към инфлацията. По-скъпата потребителска кошница може да генерира повече данъчни приходи за държавата, дори когато домакинствата установяват, че със същия доход могат да си позволят по-малко стоки. Този натиск е видим и в други части на бюджета.

Очаква се приходите от акцизи да достигнат 7,176 млрд. евро, което е с 283 млн. евро под заложената цел. В предварителния бюджет този недостиг се отдава отчасти на по-ниското потребление на енергийни продукти вследствие на задържащите се високи цени. Тази разлика е от значение, тъй като ДДС и акцизите върху горивата реагират по различен начин на по-високите цени. ДДС се изчислява въз основа на стойността на покупката, докато акцизът върху горивата е обвързан с продаденото количество. В резултат на това правителството може да събере повече ДДС от сделка с по-висока стойност, дори когато потребителите реагират на цените, като купуват по-малко гориво, което намалява приходите от данъци, обвързани с обема на продажбите. Следователно двете групи показатели отразяват различни ефекти от един и същ ценови натиск: по-високите цени могат да увеличат приходите от един данък, като същевременно отслабват друг чрез потискане на потреблението.

Подкрепа за енергийния сектор

Правителството вече въведе мерки за подкрепа в енергийния сектор на стойност около 1 млрд. евро, като един от възникналите въпроси е откъде са осигурени средствата за това. Според информация, цитирана от OT.gr, фискалният ресурс за тези мерки е осигурен частично чрез по-ниски от планираните разходи за 2025 г., а частично – чрез допълнителни приходи в размер на 500 милиона евро, свързани с въвеждането на „дигиталната работна карта“, които Европейската комисия призна за постоянни приходи. Това не означава, че правителството може свободно да харчи допълнителните постъпления от ДДС. Съгласно новата фискална рамка на Европейския съюз (ЕС) , ограниченията са обвързани с траекторията на нетните разходи. Следователно по-добрата събираемост на приходите не създава автоматично еквивалентен ресурс за нови мерки за подпомагане.

Това ограничение е в основата на искането, отправено от министър-председателя Кириакос Мицотакис към председателя на Европейската комисия (ЕК) Урсула фон дер Лайен. Мицотакис настоява за по-голяма гъвкавост при използването на извънредните приходи от ДДС и иска временните мерки за подпомагане в енергийния сектор – до определен лимит – да бъдат изключени от съответните фискални изчисления. Целта на искането е да се осигури повече фискално пространство за маневриране, като част от допълнителните приходи се насочат обратно към домакинствата и бизнеса, изправени пред по-високи разходи за енергия. Към момента ситуацията остава ясна: по-високите цени автоматично водят до по-големи постъпления от ДДС, докато използването на част от тези приходи за смекчаване на натиска върху потребителите зависи от фискалното пространство, позволено от правилата на ЕС. Засега гръцкият потребител е този, който плаща цената на този дисбаланс.