Атака с дронове срещу два търговски кораба край България: Черно море става ли продължение на войната?

Войната вече не просто се приближава до България. Тя започва да променя средата за сигурност непосредствено пред българския бряг. Два търговски кораба бяха атакувани с дронове в българската изключителна икономическа зона в Черно море. Единият потъна, екипажът му е в неизвестност. От другия бяха спасени 18 души. И ако досега говорехме за плаващи мини, за паднали дронове и за рисковете войната да прелее отвъд, днешният инцидент поставя много по-труден въпрос – превръща ли се западната част на Черно море в реално продължение на бойното поле.

Защото 70 морски мили от българския бряг може да изглеждат много на картата. В стратегически план обаче това е опасно близо. Целенасочена атака ли са ударите с дронове по двата търговски кораба в изключителната икономическа зона на България и ще стане ли ясно какви са? Анализ на международния анализатор и военен експерт Ивайло Иванов.

Три седмици преди президентските избори големият въпрос вече не е само кой води, а защо толкова много хора все още не виждат достатъчно основание да участват във вота. Социологията очертава ясна дистанция между първите две кандидатпрезидентски двойки и останалите, но зад процентите се вижда нещо много по-важно – ниска мобилизация, големи групи избиратели без свой кандидат и кампания, която все още търси темата, способна да превърне политическия избор в личен мотив за гласуване.

И точно тук започва истинското състезание.

Защото избори с около два милиона и половина гласуващи са различни избори от вот с висока активност. При ниска мобилизация тежестта на твърдите партийни ядра нараства, а решаващ става не толкова въпросът кой ще убеди противниковия избирател, колкото кой ще успее да извади собствения си до урните и да привлече онези, които днес казват: няма кого да избера. Затова и кампанията постепенно сменя терена. Икономиката и всекидневните проблеми отстъпват място на идентичността, историята, геополитиката, противопоставянето между консервативно и либерално, между различни представи за държавата и нейното място в света.

Това не е случайно. Президентът има ограничена власт върху доходите, данъците или цените, но има огромна власт върху политическия разказ – върху това как държавата говори за себе си и какво олицетворява. Така се получава и големият парадокс на тези избори. Политиците се опитват да превърнат вота в сблъсък за посоката на България, докато значителна част от обществото все още не е убедена, че този сблъсък заслужава участието ѝ. Затова процентите днес са само моментна снимка. Истинската битка през оставащите седмици е за хората извън тях – за колебаещите се, за разочарованите, за избирателите, останали без политическо представителство в тази надпревара. 

Дебат по темата в студиото на "Директно" с политолога д-р Милен Желев и д-р Яница Петкова, политолог от агенция "Мяра".