Хем ваканция, хем образователна – що е то?

Когато лятото и лятната ваканция са в разгара си, едно от по-трудните начинания за всеки родител на подрастващо дете, е да намери занимание за детето си - хем да е ангажирано с нещо, което е полезно за него, хем да си почива, хем да избегне опасностите на големия град.

Който има пенсионирани баба и дядо, му е лесно. За останалите вече има какви ли не опции - спорт, спортни лагери, скуатски лагери, езикови курсове, арт работилници. За да ни разкаже за една от опциите за децата ни това лято, се срещнахме с Бистра Кирова, директор на Музейко.

От началото на юни започна т.нар. "Умна ваканция". Всъщност тя се вписва съвсем закономерно в цялостната мисия на музея - да провокира интерес към науката у децата от ранна детска възраст.

"Умна ваканция" ще продължи до средата на август, така че все още имате време да включите и вашето дете в заниманията. А какво представляват те? В продължение на една седмицата децата са ангажирани целодневно и изучават различни обекти по теми. На всяка тема е посветен по цял ден. Така в деня на птиците децата ще учат за кълвача, пеликана или царския орел.

Родителите също остават впечатлени, разказва Бистра Кирова."Взимаме децата от занималнята и те един час ни разказват какво са правили, което никога не се случва в училище. Там като питат какво са правили в училище, обикновено казват - нищо", разказват й те.

Иначе за Музейко лято няма. В момента там се подготвят нови програми, нови формати, които да посрещнат децата през есента.

И въпреки че всичко в самия музей изглежда повече от добре, предизвикателства не липсват. Основното, по думите на Бистра Кирова, е, че такъв музей се прави за първи път в България. Работи се с екипи от Англия, които помагат във всичко - дори в това как да се организира работният процес. Изискванията на посетителите са големи и те вече искат ново и ново. В този смисъл най-голямата трудност е, че времето не стига.

Друго голямо предизвикателство е да се доведат учители с ученици в музея. Причината за това? Бюрокрацията и липсата на желание у учителите да напуснат класните стаи.

Въпреки това обаче Бистра Кирова е оптимист - работата се случва, а връзката между формалното и неформалното образование става видима. Макар и бавно.