Фалшивите новини – шест пъти по-бързи от истинските

Фалшивите новини се разпространяват шест пъти по-бързо от истинските, заяви министърът за Българското председателство на Съвета на ЕС Лиляна Павлова по време на международната конференция "Фалшивите новини на истинските тролове" в НДК, цитирана от БТА.

Павлова отбеляза също, че според проучванията хората много по-лесно се доверяват на фалшивите новини и постави въпроса как може да се преодолее този процес.

Тя даде пример, че месечно потребителите във Facebook, които четат новини и различна информация, са около 2 милиарда, 1,2 милиарда са в WhatsApp, 600 милиона - в Instagram.

80% от тях казват, че са чели фалшиви новини, а 70 на сто - че трудно разграничават коя новина е фалшива.

"Заразата, болестта, която се разпространява, е сериозна и голяма, и няма рецепта", посочи Павлова.

Министърът смята, че кодексът за добри практики е добро начало, но изрази убеждението си, че всеки трябва да се противопостави на фалшивите новини. Статистиката показва, че 18 държави в света са имали проблем с фалшиви новини, благодарение на което има изкривени изборни резултати.

"България е също една от тези държави, помним изборите през 2013 г. и т.нар. Костинбродска афера", коментира Павлова.

Тя отбеляза, че фалшиви новини е имало и за българското председателство - например новини, че ще ни отнемат председателството и ще се даде на друга държава.

"На всички е ясно каква е процедурата, никога не е стоял въпросът за отнемане на българското председателство, ремонтът на НДК никога не е бил условие да се проведе или да не се проведе председателството", припомни Павлова. Тя допълни, че освен това, всеки ден сме били подложени на кибератаки.

"Когато сайтовете са фалшиви или новините са в социалните мрежи, не можеш да реагираш, необходими са регулации, за да могат да действат компетентните органи и да можем да си търсим правата", посочи тя.

Павлова очерта четири категории фалшиви новини - със сензационно съдържание, тоест за печелене на пари и трафик; дезинформация - манипулация, настройване на общественото мнение или с чисто лобистки интерес; третият вид са партийните фалшиви новини - за дискретиране на политик или партия, а четвъртият - сатира и пародия.

Тя посочи, че, като се изключи сатирата и пародията, вниманието трябва да се насочи към останалите видове, и предупреди, че никой не е застрахован от фалшиви новини.

Според изследване, направено тази година, около 1,8 милиона души в България попадат ежедневно на фалшиви новини, пък обяви вицепрезидентът Илияна Йотова на конференцията.

"Ще бъде интересно да проследим колко от изказванията и публикациите по време на предстоящата например предизборна кампания за европейските избори, ще бъдат причислени към дезинформацията. Евроизборите ще бъдат и първият сериозен тест затова, как се изпълняват мерките за борба с фалшивите новини. Предизборната кампания ще бъде коренно променена и различна от това, което сме виждали досега -  и като послания, и като дезинформация, и като инструментариум и механизми", уточни тя.

По думите и за истинските новини е нужно средно шест пъти повече време да достигнат до 1 500 души, отколкото на фалшивите.

"80% от европейците са попадали на невярна или подвеждаща информация", каза Йотова.