Домашното насилие и факторите за него нищиха в НС

Има ли още или няма християнски ценности в семейството, бедността ли е в основата на домашното насилие, как ще бъде доказван психическият тормоз, въпросът за щастието и любовта личен ли е и има ли място в закон. Върху тези въпроси се фокусираха депутатите по време на дебата за поправките в Наказателен кодекс, внесени от ГЕРБ, начело с шефката на НС Цвета Караянчева, които целят да защитят жертвите на домашно насилие.

Според червения депутат Валери Жаблянов трудно ще бъде извадено насилието от семейството със законодателство, защото причината за него е от "изначалното неравенство между двата пола, от мизерията и безработицата вкъщи, от децата, на които не могат да им се купят елементарни неща за училища, от възможността единият да бъде изкушен от добрата материална перспектива".

"Насилието е заради липсата на пари, липсата на социалната перспектива и безнадзорните деца, чиито родителите са на работа в чужбина", скочи той.

Соцдепутатът призна, че не е оптимист, че парламентът, който е светска власт, е в състояние чрез гражданския закон да уреди отношенията в семейството и призова колегите си в пленарната зала да не възлагат големи очаквания от промените в НК.

"Само преди десетилетия семейството е било създаденото със санкцията на църквата, а в християнската доктрина семейството не се състои от равните субекти мъжа и жената, а бащата е главата на семейството, той взема решенията, така че да не си правим илюзиите, че чрез този закон ще направим идеалното българско семейството", посочи Жаблянов.

Той допълни, че и юристите, които са взели отношение към промените в НК, са прави, че съдът ще бъде затруднен, защото ще се занимава с теми, които не могат да бъдат описани в Кодекса.

Вежди Рашидов от ГЕРБ опонира на Жаблянов, че по цял свят има по-бедни и по-богати, но това не е причината за насилието. Според него не само жените страдат от тормоз, защото и психическото насилие над мъжете е не по-малко сериозно.

Тома Биков от ГЕРБ също посочи, че насилие има и при богатите, и при бедните, но пък "щастие и любов не може със закон да се въведе, той е личен въпрос".

"Във всяко семейство силите се неравни, в нашето аз съм по-слабият", призна той.

Цвета Караянчева коментира, че като процент домашното насилие над жените е по-голям, отколкото при децата и мъжете.

"Тези престъпления винаги разтърсват, карат ни понякога дори да пуснем по някоя сълза, но какво от това, когато след няколко часа случаят избледнява, но трябва да се сложи край на тази епидемия и за тези, които са пострадали, но и з тези, които мълчаливо страдат", каза тя.

В крайна сметка, въпреки че два часа дебатираха, депутатите приеха единодушно на първо четене промените в НК.

Те предвиждат до пет години затвор за психически тормоз и преследване в условията на домашно насилие.

Умишленото убийство, извършено в условията на домашно насилие, например се приравнява по тежест с престъпление като убийство на полицай или друго длъжностно лице при изпълнение на служебните му задължения. Наказанието ще бъде лишаване от свобода от 15 до 20 години, доживотен затвор или доживотен затвор без замяна.

От 3 до 10 години затвор ще бъде наказанието за всеки, който по какъвто и да е начин подпомогне или склони към самоубийство другиго "в условията или в резултат на домашно насилие". Наказанието важи независимо дали жертвата почине или само направи опит за самоубийство.

Увеличават се и санкциите при причиняване на телесна повреда в условията на домашно насилие. За първи път се въвежда и общ състав за "системно упражняване на психическо насилие над другиго", наказуемо с лишаване от свобода до 1 година или пробация.

Предвижда се още тормозът извън семейството да се наказва със затвор до една година или пробация.