София и Стара Загора с най-мръсния въздух в ЕС

Стара Загора и София са с най-мръсния въздух в Европейския съюз.

Броят на източниците за изследване на въздуха от 2013 г. е непроменен както по изпълнението на различни проекти на общинско и национално ниво, които освен, че закъсняват и се отлагат във времето, не се изпълняват в предвидените параметри, а не 30% от планираното, заяви председателят на Българска асоциация за закрила на пациентите Пламен Таушанов по повод излезлия днес доклад CE-Delft на координиращата организация Европейски алианс за обществено здраве (EPHA).

Той е изработен от консорциум от НПО с дейност в обществена полза в 10 европейски държави (Испания, Франция, Германия, Полша, Словения, Унгария, Румъния, България, Нидерландия, Италия) под ръководството на координиращата организация Европейски алианс за обществено здраве (EPHA). Единствен участник от България е Българска асоциация за закрила на пациентите (БАЗП).

Според Таушанов гражданите и пациентите трябва да накарат общинската и държавна администрация да си изпълняват задълженията, тъй като продължава увеличената смъртност на пациентите от 5 вида заболявания от финни прахови частици (ФПЧ), особено в условията на COVID-19, което е свързано и с големи социални разходи и обедняване на населението.

Община Стара Загора е на първо място по смъртност в Европа от мръсен въздух – 85% от населението умира от заболявания, причинени от лошия атмосферен въздух. Основният причинител за замърсяването в областта са ТЕЦ-овете, които замърсяват със серен диоксид (SO2).

По същество проучването изследва социалните разходи, свързани със замърсяването на въздуха в 432 европейски града в 30 държави (групата ЕС-27 плюс Великобритания, Норвегия и Швейцария). Социалните разходи са тези, касаещи благосъстоянието, и включват както преки разходи за здравеопазване (напр. за прием в болница), така и косвените въздействия върху здравето (напр. заболявания като ХОББ или по-ниска продължителност на живота, дължащи се на замърсяването на въздуха). 

В абсолютно изражение Лондон е градът с най-високите социални разходи. През 2018 г. загубата на благосъстояние за неговите 8,8 милиона жители възлиза на 11,38 милиарда евро. Следват Букурещ с годишна загуба на благосъстояние от 6,35 милиарда евро и Берлин с годишна загуба от 5,24 милиарда евро. Големината на града е ключов фактор, допринасящ за общите социални разходи: всички градове с население над 1 милион са сред 25-те градове с най-високи социални разходи, свързани със замърсяването на въздуха.

През 2018 г. средно всеки жител на европейски град е претърпял загуба на благосъстояние от над 1250 евро годишно поради преки и непреки здравни загуби, свързани с лошо качество на въздуха. Това се равнява на 3,9% от доходите, получени в градовете. В румънската столица Букурещ общата загуба на благосъстояние възлиза на над 3000 евро на глава от населението годишно, докато в Санта Круз де Тенерифе в Испания е под 400 евро на глава от населението годишно.

В много градове в България, Румъния и Полша социалните разходи, свързани със здравеопазване, са между 8-10% от получените доходи. Повечето от тези разходи са свързани с преждевременна смъртност: за разгледаните 432 града средният дял на смъртността в общите социални разходи е 76,1%. И съответно, средният дял на заболеваемостта (болестите) е 23,9%.

Според данните по-краткото пътуване до и от работа и по-малкият брой собствени автомобили оказват положително въздействие върху качеството на въздуха и по този начин намаляват социалните разходи, свързани с лошото качество на въздуха в града.

Затова от БАЗП препоръчват да се промени „средната възраст на автомобилите“ в България. Вместо 20 години, както е в момента, да се промени на 10 години. От 3,5 милиона превозни средства, които са регистрирани у нас, включително лекотоварните автомобили, автобуси и камиони, едва около 500 000 са на възраст до 10 години.

Екологичният стандарт Евро 5 за изгорели газове бе въведен от септември 2009. В графата екологични с Евро 6, спадат едва около 200 000 возила – толкова са регистрираните у нас 5-годишни автомобили. Само през изминалата година в България са внесени над 100 000 автомобила втора употреба, като 35 хил. са дизелови.

Повече от половината от дизеловите коли са на възраст над 10 години и те отделят средно 12 пъти по-високи от сегашните допустими норми за азотен диоксид в ЕС. Средно една дизелова кола, внесена миналата година в страната, отделя 10-15 кг токсично замърсяване с азотен диоксид за една година, като повечето автомобили идват от Италия.

Да се въведат ековинетки в три различни цвята, обозначаващи степените на замърсеност от автомобилите. Стикерите да се поставят по време на годишните технически прегледи, когато ще се извършва и съответната категоризация според вида двигател на автомобила и отделяните от него вредни газове. Предлагаме да има също така и зелен стикер за автомобилите, които най-малко замърсяват, каза Таушанов.