Главният архитект на столицата иска да запази духа на Стара София

Срокът за приемане на заявления по програма „Културно наследство“ на Столичната община е удължен до края на септември.

Благодарение на тази програма изпълнители и проектанти могат да обследват сгради безплатно. За предварителните проучвателни дейности и изработване на проектна документация през изминалата година са били предоставени 300 000 лева, а за тази година са предвидени 350 000, каза в интервю за БНР главният архитект на София арх. Здравко Здравков.

Паметниците на културата на територията на Столичната община са над 1400, като голяма част от тях според Здравков са в добро състояние, но има и такива в аварийно състояние.

„Сгради, които са неглижирани от собствениците, които поради естествено износване са започнали да претърпяват деформации. Голяма част от архитектурата е мазилкова, има необходимост от специфична защита, опазване и реставрация“, обясни главният архитект.

Програмата досега е обхванала три сгради, две от които са на Българската академия на науките. Студентският дом на площад „Народно събрание“ също подада в програмата.

„Очакванията ни са тази година да се включат по-голям брой, предимно частни собственици, защото програмата е насочена основно към частните собственици“, посочи той.

Досега законодателят предвиждаше основно санкции спрямо тези собственици на сгради. Идеята е да се промени подходът, тези собственици да бъдат стимулирани по различни начини и да не бъдат само на страната на наказания ученик, коментира арх. Здравко Здравков.

„Тази е първият – създаване на механизъм за изработване на документацията от страна на общината, абсолютно безплатно. За да може да се направи следващата стъпка – пристъпване към фасадна реставрация, конструктивно укрепване или каквото е необходимо за дадена сграда“, каза той.

Относно финансирането Здравков посочи, че се търсят компании от банковия сектор, които да подпомогнат процеса във фаза строителство.

„Търсим допълнителни финансови инструменти за подпомагане на тези собственици. Неглижирането на тези сгради в последните години доведе дотам, че голяма част от тях тънат в разруха“, коментира главният архитект.
„Това, което е важно за града ни, е да запазим духа на Стара София. Построеното до Втората световна война всъщност носи истинския облик на града. Има образци на добра архитектура и от социалистическото строителство, но характерът на града – това са сградите от онзи период, в който българските архитекти са учили в чужбина, носели са духа на Европа. Това остава за поколенията и ако не успеем да го опазим, няма да впечатлим никого с архитектура от стомана, бетон, стъкло“, призна главният архитект.

Архитектурата в последните години копира редица примери от Европа и света, но ги копира с нашите бюджети, отбеляза главният архитект на София.