700 лв. за спасител на плажа по Черноморието

Ниски заплати, висока отговорност, възможност да бъдеш набит от пиян турист и нулев респект. Това бяха причините българинът да не иска да бъде спасител на морето през последните години. През настоящия сезон обаче интересът за опазване на плажуващите се завръща. Дори определяните като курорти за българи с по-нисък стандарт Китен и Приморско предлагат заплащане от 600-700 лв. Толкова е стандартът и по тузарските дестинации като Слънчев бряг и Албена.

Разкри го за Dnes.bg експерт инструкторът към дирекция „Водноспасителна служба в „Български Червен кръст“ Борис Захариев. При това в офертата е включена безплатната храна и спане и именно заради тези бонуси варира заплащането.

Най-тежко е на Слънчев бряг
 
Безспорно най-тежка е смяната на курорти като Слънчев бряг, на чиято плажна ивица от 3 километра трябва да има през 100 м по един спасителен пост и двама спасители.

Лайфгардът обикновено е в ролята на „лошия“. Той ни пречи да плуваме където си искаме. Сещаме се обаче само при трагедии. Последната беше с удавените момичета на язовира в Асеновград. 

Къде е по-трудно за спасителя – на отворен водоем или в басейн.

"Отговорността е една и съща – грижиш се за живота на хората. На морето е малко по-натоварено заради многото туристи. Но пък и емоцията е друга, на открито си, на слънце", смята Захариев.

Проблемът с пияните туристи 

Един от проблемите на родните спасители е свързан с пияните туристи. "Няма категория за най-недисциплиниран отпускар. Независимо дали става дума за руснаци, англичани и германци, които имат славата на добре черпещи се, в крайна сметка всичко е въпрос на самодисциплина. Тогава спасителите трябва да се правят на усмирители и бодигардове“, категоричен е Захариев. 

Бившият републикански медалист по плуване разкрива, че заниженият интерес към водното спасяване у нас през последните години се дължи и на факта, че те предпочитат да работят в САЩ. Отвъд Атлантика те са си извоювали репутацията на едни от най-големите професионалисти. Имаме „колония“ от близо 15 години, като най-много нашенци се намират по Източното крайбрежие на Северна Америка и най-вече в градчето Мъртъл Бийч в щата Южна Каролина.
Официална статистика колко наши спасители работят в момента отвъд Атлантика няма, тъй като те заверяват талоните си на място.

Как се кадрува спасител

За София двуседмичен курс по обучение за воден спасител струва 145 лева. Сумата се  формира въз основа на средната работна заплата. Когато тя се покачва, има и корекции. Кандидат-спасителят трябва да може да изплува приемното време на 100 м свободен стил за минута и 50 секунди, а след курса с десет секунди по-бързо. Трябва да умее да хвърля вързана за въже топка, да извлича манекен от 25 м за 1,10 мин. Да умее да използва спасителни уреди като буй, топка и прочие, да плува 100 м с плавници за 1,20 мин. За надграждащите курсове за море има има и обучение по гребане с лодка и колективни изпитания като вериги от хора.
До завършването на курсовете до 2-и май са били регистрирани 370 обучени спасители за басейн и още 119 за море. За сравнение с миналата година тези под покрив бяха 353 срещу 67.

Черната статистика

През миналата година от общо 150 удавили се, 11 на сто са деца. „За съжаление трудно ще върнем времето отпреди промените, когато учениците едва ли не под строй влизаха в басейна, за да плуват. Но пък и във всеки град и училище имаше база“, допълва Захариев. 

Бившият републикански медалист по плуване обаче е оптимист, че ще продължи с агитацията българите да се научат да плуват и да обикнат „синия“ спорт за цял живот, вместо да си го пропиляват от неумение да плуват.

Захарив, който е записал два финала „Б“ на световни първенство по водно спасяване с щафетните ни отбори, разчита и на програмата „Научи се да плуваш“, с която годишно хиляди българчета се обучават безплатно.

За съжаление заради многото затворени басейни, най-вече в столицата, има отстъп по инициативата.

"С повече знания и неподценяване на природата и собствените възможности. Работим в тази насока с налагането на повече часове в училище за „Водно спасителен минимум“. Залегнало е в образователната стратегия, но часовете – 4-5 годишно, са твърде малко. Те заемат от предвиденото за „часа на класния“, той обаче може да има и други приоритети. Да избере друга тема", завършва Борис Захариев.