Хилядолетна загадка привлича туристи в Земенския манастир

Туристи търсят тайни знаци в Земенския манастир. През миналата година дванадесет хиляди души са посетили комплекса, предава БТА. Потокът от хора към манастира напоследък чувствително е нараснал. Българи и чужденци са заинтригувани  от  предположенията за съхраняване на хилядолетна загадка в малката църквичка, носеща името на Св. Йоан Богослов.

Светата обител е съхранена непокътната в продължение на десет века. Днес целият комплекс "Земенски манастир" е паметник на културата и е филиал на Националния исторически музей. Църквата "Св. Йоан Богослов" е символ на монументалната живопис от българското Средновековие и е единствената у нас с кубична форма.

Голям интерес предизвиква куполът на църквата, който е вписан в квадрат. Някои изследователи определят това като знак за уникалната архитектурна форма на църквата. Една от теорииите е, че богомилите тачели мястото и пазели в него знака на българина - единствения символ, който може да обедини религиите по света. Според древна легенда през Земен са минали и кръстоносците,които търсили храма на Соломон по писмени знаци от стенописите. Кардинал от Ватикана дори предрекъл, че Земен ще спаси земята.

Характерни за храма са стенописите с живи и реалистични образи Те са автентични, не са реставрирани, само са почистени и консервирани, обяснява екскурзоводът Камелия Петрова.

Най-старият стенопис датира от 11 век, когато била построена обителта. Той изобразява Св. Ана и е единствената фреска,  запазена от първото изографисване на храма. Автентичен е и подът, изграден от разноцветни каменни плочи. Емблематична за Земенската църква е сцената с изковаване на гвоздеите, с които Христос е прикован към кръста. Тя е предмет на специално внимание и от страна на масоните.
 
Уникален е стенописът с двойния Христос на сцената "Причастие на апостолите", разказа още Петрова. За разлика от обичайното причастие, при което Христос с едната ръка дава хляба, а с другата - виното, тук са изографисани два образа на Христос и апостолите са разделени по шест.

Впечатляващи са сцените на Успение Богородично, Благовещение, ктиторските портрети на деспот Деян и съпругата му Доя. Те са тогавашните местни владетели, дарили средства за второто изографисване през 14-ти век. Според експерти ктиторските портрети в Земенския манастир са най-старите и с най-голяма художествена стойност след ценните образи на Калоян и Десислава в Боянската църква.

Подготвя се откриване на изложбена зала в югозападното му крило. Там ще бъдат показани и експонати от Националния исторически музей. На 24 май Светата обител ще чества храмов празник, който е в деня на Св. Йоан Богослов.

През пролетта на 1867 г. бил извършен ремонт на църквата и построена нова манастирска сграда, за освещаването на която бил поканен Кюстендилският митрополит, разказа на БТА заместник-кметът на община Земен Даниела Владимирова.

Свещениците от околните села организирали големи групи от своите енории, за да присъстват на тържеството и да видят владиката. Направен бил курбан, като заклали волове, сготвили в големи казани гозби на местните жители, които заедно с другоселците били нагостени на обща трапеза под вековните явори на манастира. Това се случило на 20 май, когато по религиозният календар е Св. Йоан Богослов, както се нарича и църквата. Оттогава курбан се прави винаги в деня на Св. Йоан Богослов, а местни фамилии се събират в двора на манастира, надпяват се и се надиграват, разказа Владимирова.