Държавата буксува заради бюрокрацията

"Държавата буксува заради бюрокрацията", пише "Труд". Намаляване с 20% на административните тежести за бизнеса и за гражданите и спад с 10% на регулаторните режими. Това се очаква като ефект от прилагането на новата оперативна програма "Добро управление", която трябва да се прилага в периода 2014 - 2020 г. При анализите на буксуващата административна реформа е изчислено, че у нас загубеното от бизнеса и хората време за вадене на някакъв документ е пет пъти повече от времето в  останалите страни на ЕС. Заради некачествени услуги и неефективна администрация пък изостава икономическото развитие на страната, не се реализират и европейските политики и сериозно страдат потребителите.

"ДПС - първа партия". Гответе се за този разговор", коментира "Сега". 20 май 2007 г. Първи избори за европарламент у нас. ДПС получава почти колкото коалиционния си партньор тогава БСП, и колкото начинаещата ГЕРБ, припомня авторът. Европейски избори 2014 г. Избирателната активност е ниска, БСП се срива двойно, ГЕРБ има проблеми, ДПС се изравнява с тях. Могат ли трите да бъдат поравно? Могат и още как. ДПС разчита традиционно на 350 000 - 400 000 гласа. За да е равна сега с БСП,  социалистическата партия трябва да се сгромоляса, да намали повече от два пъти резултата си от май миналата година (950 000 бюлетини). Може ли да се случи такава шокираща драма? Разбира се, и това се е случвало - през 2005 г. ГЕРБ има 1 млн. актив от миналия май, може ли също да се срине драстично? Да, при много ниска активност, което ще значи, че ГЕРБ не е могла да мобилизира периферията си. Единствено спокойна може да е  партията ДПС. Отлив при нея няма откъде да дойде.

Не съществува предизборен дебат в точния смисъл на думата,  защото по-скоро виждаме верига от монолози, коментира в "Монитор" политологът проф. Петър-Емил Митев. Според него това в никакъв случай не допринася за стимулирането на българския избирател за неговата ориентация в една толкова решаваща за Европа, а и за самата България обстановка. Няма място за дебат за членството на България в ЕС, защото в България евроскептицизмът не е реален фактор.

Критиките към новия Изборен кодекс може да са много и най-различни, но все пак едно от големите му предимства е, че на евровота избирателите ще имат право да гласуват не само за партии, а и за личности, коментира "Сега". И би било добре, ако се възползват от тази възможност. Водещите партии признават под сурдинка, че ще направят всичко възможно да убедят избирателите да не използват преференциите. Дори вече се говори, че се обмисля след евровота преференцията отново да бъде отменена изцяло.

"Парламентът на въжеиграчите", коментира в "Стандарт" Борис Попиванов, политолог. Според него нестабилността, с която е заредено Народното събрание, по особен начин го укрепва. За пръв път имаме правителство, в което за близо година не е сменена нито една фигура. Какво ще бъде бъдещето на 42-ия парламент зависи от конфигурацията на европейските избори и интепретации след вота. Не е изключено да се окаже, че Народното събрание има още живот не за друго, а заради намерения сложен баланс на интереси вътре в него и отчасти в обществото. Този баланс на силите трябва много сериозно да бъде променен на 25 май, за да се разпуснат депутатите.

"Край на натиска и поръчковите одити", обещава в интервю за "24 часа" Лидия Руменова, председател на Сметната палата. Тя допуска, че ще има опити за политически или друг натиск. "Когато изберем колегията, смятам да наложим стил на спазване на законите. Целта ми е всеки да може да отстоява своето мнение, а заедно да изградим добра база за защита от всякакъв натиск. Макар че дори само въвеждането на колегиалното начало е най-важната стъпка за самозащита от всякакъв вид външни въздействия.

"Производство" на повече медицински сестри. Но да не е за износ", е анализът в "24 часа". Увеличава се планираният прием по приоритетни за обществото области като педагогически науки, природни науки, математика и информатика. Приемът за обучение по специалността "Медицинска сестра" е увеличен със 129 места, което означава с 23%. За първи път се отпускат бройки за парамедици и лекарски асистенти.

"Вождът и учителят в едно", коментира в "Труд" Арман Бабикян, експерт по политически маркетинг и ПР. Учителите са тези, които дават оценките и шанса за развитие не само на учениците, но и на страната ни. Но се оказва, че оценки у нас раздават най-често политиците. На какво отгоре, защото би трябвало да е обратното - хората да оценяват тях, понеже на тях сме дали властта, доверието си и парите от данъците. Само преди няколко дни Националният статистически институт излезе с данни за ръст на промишленото производство с 4,3% на годишна база, за ръст в строителството с 4,7% и дори с ръст на потреблението на дребно с 5,7% на годишна база. Защо никой от "учителите на българския народ" не си направи труда да коментира тези цифри?

Безработицата ще остане висока, средната заплата, която бе 808 лв. през 2013 г., ще достигне 1000 лв. през 2016-а, а икономиката много бавно ще набира скорост. Това са прогнози от новия годишен доклад на Института за икономически изследвания на БАН, пише "Сега". Безработицата ще се задържи над 12% още поне 2 години, а икономическият ръст ще е слабичък - 2,4% догодина и 3% през 2016 г., тоест много под темповете преди кризата.

В обзора си за 2014 г. икономистите от БАН са поставили фокус върху темата за бедността и неравенството. Затова специално място в него е отделно на задлъжнялостта на населението. 76% от анкетираните смятат, че условията за кредити са прекалено тежки. 4 от 5 анкетирани са убедени, че лихвите и таксите по кредитите са прекалено високи. 2/3 от анкетираните намират процедурите на банките по кредитирането за непрозрачни и че информацията за заемите е подвеждаща или непълна. Почти половината твърдят, че банка и клиент изобщо не са равнопоставени. Особено красноречив е фактът, че 55% от хората биха прибегнали до кредит от банка само при "крайна неотложност".

Износът на България през март се свива за трети пореден месец, сочат данните на Националния статистически институт, отбелязва "Дума". Външнотърговското ни салдо е отрицателно и почти се е удвоило на годишна база, като нараства с 97% до 753 млн. лв. За първото тримесечие търговският дефицит се разширява с още около 737 млн. лв., или с 51%, до 2,19 млрд. лв. През март общият износ на България намалява с 8,8% спрямо същия месец на предходната година до 3,2 млрд. лв. Фактът е много тревожен, защото всички прогнози за излизане от кризата се основават на надеждата, че износът ни ще дръпне, коментира вестникът.

"Тъмната страна на европейските проекти", коментира "Труд". След седем години членство в ЕС и работа с еврофондовете все още не е ясно каква точно е ползата от усвояването им. Това важи с най-голяма сила за "невидимите" инвестиции като тези в пазара на труда или повишаване на капацитета на администрацията. Отговорът на въпроса за ефекта от европарите е важен, защото ще покаже в кои сектори и дейности инвестициите носят най-голяма полза. И ще даде отговор на актуалния политически спор магистралите или социалните мерки трябва да са приоритет.  Проблемът е, че докато ние тъпчем на едно място, Брюксел променя правилата за европарите. Отпускането им вече зависи от крайния ефект от парите на европейските данъкоплатци, а не само от процента на усвояване. Добрата новина е, че финансирането на безсмислени проекти у нас ще намалее. Лошата е, че това ще е заради орязването на самото европейско финансиране. (БТА)