В България - пълна анархия при заплащането на труда

В България цари пълна анархия, когато се определя цената на труда. Това каза пред Нова телевизия финансовият експерт Мика Зайкова. У нас квалификацията, образованието, професионалният опит не влияят върху заплащането.

Пример за това е обява, в която се търси лекар, на когото се предлага заплата от 680 лева. В същото време друга обява дава заплата на сервитьорка от 1500 лева, плюс бакшиш и процент от оборота.

Опитахме се заедно със социалните партньори да поправим донякъде тази грешка, като започнахме от 2002 г. да договаряме минимални осигурителни прагове, които включват и заплащането, коментира Зайкова. Но това не е решение на проблема. Според нея причината е, че в едната система – здравеопазването, парите са твърде ограничени и се опира до това има ли пари за заплати и колко са те.

"Понякога самите компании, които търсят работна ръка, си правят експерименти. За съжаление, една сервитьорка няма да получи 1500 лева, въпреки че е обявено така. Това са трикове, за да се провери пазарът”, заяви от своя страна Иван Нейков, бивш министър на труда и социалната политика.

Големият проблем в България е, че квалификацията, която притежаваш, не влияе върху цената на труда. Според него у нас всички знаят какво трябва да се направи, но единственото стопиране на процеса идва от Министерството на финансите с вечния принцип „няма пари”, смята Нейков.

Факт е, че в бюджетния сектор има винаги по-големи рестрикции, но според него в бюджетния сектор проблемът със заплатите не е в парите, а в това, че сме свикнали да „действаме по историческия пример“ - промяната е въз основа на това какво си получавал от предходните години.

„Никой не иска да започне разговора отначалото – какво влиза в цената на един труд, какво значи да инвестираш 10 години от себе си, както е обучението при един лекар“, обясни експертът.

Според него решението, което е намерено „в страните, които ги даваме за пример“, е съотношението между професиите. „Има базови професии и ако утре в една от тях се промени заплатата, това влияе на цената на труда на всички останали професии. Това у нас липсва“, обясни той. За да се влезе в тези базови професии, има постановени изисквания – за образование, за професионален опит и т.н., уточни Нейков.

Според Зайкова обаче има и друг проблем – как се влагат парите и колко от тях се крадат. За пример тя посочи болница във Враца, където парите не са малко, но не не се управляват добре.

В данните на НСИ има диспропорция в заплатите, смята тя, в целия свят хората с една и съща квалификация поучават повече в частния сектор, отколкото в държавния, но у нас пирамидата е обърната. 778 лв е средната работна заплата в частния сектор за първото тримесечие, а в обществения сектор заплатата е 890 лв., твърди Зайкова.

„Някой трябва да внуши на Министерството на финансите, че няма да настъпи световен катаклизъм, ако променим модела на формиране на заплатата у нас“, убеден е Нейков.

Зайкова също смята, че трябва „да се сложи ред в кочината“. Трябва да се стартира наново цялата ситема, да се въведат критерии и показатели, които тръгват от минималната заплата, вървят по сектори, допълни тя.