"Без будилник": Синьо лято на Камен бряг

Див аспарагус. Снимка: Стефанка Пенова, Facebook

26 / 40

Селото се е превърнало в символ на свободата за търсещите и бунтарите. А на 1 юли хиляди, начело с Джон Лоутън, посрещат изгрева на скалите край огънчето и припяват хита му July Morning.

В последните години обаче е любимо място и за всички, търсещи спокойствие и усамотение. А там го има в изобилие. Няма ги тълпите от преситени туристи и капризни деца, липсва досадният кич на сергиите, всичко е  автентично. Харесват го и бивши, и настоящи величия, а местните хора говорят кой къде си е вдигнал "къщурката“ и колко пъти е идвал. Харесват го обаче и чужденците, че дори и японци са навъртат през последните години там.

И ние го харесахме миналото лято.

Сутрин е, пием кафе под лозницата на баба Минка. Слънцето припича, а небето синьо, синьо „като от коприна“. Изведнъж във въздуха се понасят звуците на „Малка нощна музика“ на Моцарт, следва Шопен и още, и още класика, от най-добрата. Около нас пчели, ухае на слънце, а ние си пием кафето и си мислим „Какво се случи, май попаднахме в рая“. Оказва се съседът. Дошъл да си полива градината и всеки път като работи, си пуска класическа музика. Ама така, че да озвучи цялата махала. 

Следобед. Отново седим под лозницата и си почиваме след плажа. Изведнъж в двора влизат трима мъже, а с тях и японец. Пита за баба Минка. Старата жена излиза, а той се кланя и целува ръка. След странен българо-английски диалог стопанката донася няколко шишета домашна ракия.

Групата си тръгва, а баба Минка ни разказва за японеца - бил професор по математика, преподавал в Кеймбридж. Преди 7 години открил Камен бряг, влюбил се в мястото и оттогава всяка година идвал тук. Идвал и при баба Минка да си вземе от домашната й ракия, че такава нямало нито в Англия, нито в Япония.

А баба Минка е като символ на Камен бряг. Наближава 92 години, чевръста и пъргава женица, а на паметта й може да завиди всеки. Родена в Румъния, спомня си присъединяването на Южна Добруджа, войната, а колко истории разказва, само да има кой да ги запише...

Вярно, че в тази идилия ги няма пясъчните плажове от Южното Черноморие, но като този на Яйлата няма втори – целият от бели камъни. Легнеш на тях, а те напечени от слънцето топлят гърба, не ти трябва спа, не ти трябва масажист - всичко е натурално. А отзад е пълно със скални пещери, като ти дойде много от слънце, отиваш на сянка и хладина. В една от тях има и музей - "Синьо лято", от миди, нарисувани камъни, рапани, спомен от всеки, който е минал оттам. И ние оставяме спомен – сърце от камък, пълно с любов.

Който пък иска пясъчен плаж - Шабла е близо. А Тюленово, Калиакра, Дворецът в Балчик са все места, които примамват и са на една ръка разстояние.

И морето на Камен бряг е уникално. Водата е кристална, чиста като сълза на дете, всичко се вижда – пясъкът, мидата, камъкът. Скалите са изваяли причудливи форми – има малко и голямо джакузи, няколко ложи, само въображение да имаш.

Иначе нощувката в пика на сезона върви около 15 лева, може да се намери и по 10. Ако искаш да обикаляш, има алтернатива на колата – велосипеди под наем. За цял ден цената е между 20 и 30 лв. В селото има няколко механи и ресторантчета, където може да се хапне готвено, а цените са приемливи.

Иначе храна може да се купи и от няколкото  магазина в селото. Единият е на центъра, от старите - "Хоремаг". Влезеш вътре и се връщаш в годините преди промените...Това обаче са битовизми – храна и подслон винаги ще се намери, дори и на място да отидеш.

Но всичко си има край.

Тръгваме си от Камен бряг и обещаваме на децата си - следващото лято отново ще сме тук. Обещаваме и на себе си – още едно Синьо лято там, където времето е спряло, където чуваш мислите си и разбираш кой си. Далече от ежедневието и суетата.