Разказът на калоферския кмет за преживения пътен ад

"Както си пътувахме, изведнъж този камион се появи, нямаше други участници в движението освен аз и камионът. Когато наближихме на около 40-50 метра, изведнъж камионът кривна, в първия момент усетих, че някой все едно иска да се пошегува с мен", споделя пред bTV кметът на Калофер за пътния ад, който преживя миналия вторник. 

По думите му в секундите преди инцидента пътят е бил чист. Казва, че освен неговата кола и камионът, с който са се сблъскали, не е имало други автомобили. За съжаление обаче камионът, движещ се в обратна посока навлиза в насрещното платно и остава там.

"Ударих спирачка и започнах да мисля накъде да тръгвам, защото си личеше, че той няма да спре. Ако бях завил рязко, щях да направя по-голяма беля, може би щеше да ни удари встрани и да ни премята", споделя той за секундите преди удара. Опитал се е да избяга вляво, но за съжаление не е имал достатъчно време.

В следващия миг колата е започнала да се превърта. Кметът казва, че си е мислел как ще ги удари и друга кола.

От удара Румен Стоянов изпада в безсъзнание. В първата секунда, в която той вече е в съзнание, той мисли за спътника си Наско Фънев.

"Обърнах се надясно, за да видя какво става с Наско. Виках го, но не се обаждаше. Усетих, че диша. Излязох сам, усетих, че кракът ми не е наред, главата ми беше обляна в кръв", разказва още кметът.

По негови думи извиканата линейка се е забавила. Дошла е около половин час, след като е повикана. Той обаче изчаква втора, защото с първата заминава спътникът му Наско, който е в много по-тежко състояние.

26-годишният Наско все още се намира в Университетска болница Пловдив в стабилно състояние, но все още с опасност за живота. От катастрофата Румен Стоянов излиза със счупен десен крак и силно наранена ръка.

Седмица след инцидента, Румен Стоянов се връща на работа. ''Моля се за Наско, оттам нататък всичко ще се оправи'', завършва кметът.