Духове плашат видинско село, мъртъвците – в двора!

Защо жителите на видинското село Градсковски Колиби погребват мъртъвците в дворовете на къщите си?

Началото и края на северозападна България започва от Градсковски колиби. Видинското село, граничещо със Сърбия, се слави и с още нещо. Тук, за разлика от други места, гробище за покойниците няма.

Най-възрастният жител на селото е 85 -годишната баба Цветана. Близките на жената са погребани с задния й двор. "Тука е свекърва ми, тука е зет ми, и мъжа ми, и свекър ми", показва гробовете баба Цветана пред Нова тв.

Най-млад пък е 57-годишният Евгени. В неговия двор също има погребани. "Баща ми 2003-та се спомина и си го погребахме ей тука. И майка ми също", разказва той.
 
Баба Марина споделя, че от както се помни никога в селото не е имало гробище. Селото било разпръснато и нямало подходящо място. И затова сега всеки си прави гробище където си иска - в двора или просто на ливадата.

След подписването на Ньойския мирен договор гробището на селото остава в територията на Сърбия. От тогава местните предпочитат да погребват близките си в двора. Преди години на мястото на селото имало само няколко колиби. От там идва и името му.

Преди имало 55 къщи, в тях живеели над 400 човека. Сега в селото има едва 15 жители. И затова цялото е осеяно с гробове.

В селото се носят и слухове за духове. Те били неспокойни, че нямали гробища. Говори се, че имало самодивски сборища, чували се и гласове.