Фабриката в Карлово... Къде си вярнО ти, любов народна?

Снимка: Жоро Хаджиев

20 / 23

Една тъжна истина се превръща в традиция. Българска, може би само наша. Хората, строили университети и фабрики, посявали ценности и добродетели, градили Родината, потъват в забрава.

Изчезват сградите, в които са живели. И други, вдигнати с парите им. От паметници на културата, тези красавици постепенно се превръщат в скелети от оголени греди и срутени тавани. И накрая изчезват, тихо отронили се до последната мазилка.

Dnes.bg вече писа за някои от тях – красивата сграда на бившата Захарна фабрика в София, на някогашната баня в Овча Купел, старата вила на българския Рокфелер в Габрово... В срамната редичка се нарежда още една красавица – бившата текстилна фабрика в Карлово заедно с вилата край нея на един от най-големите българи, родолюбци и дарители Евлоги Георгиев.

Той дарява фабриката на родния си град през 1891 година. Преди да стори това попитал съгражданите си от какво се нуждае най-много Карлово. Преобладаващият отговор бил - фабрика. Евлоги Георгиев дарява 500 000 лева за нея.

Някога приютила един от моторите на българскато предприемачество и бизнес, спонсор на болници и училища, днес сградата е потънала в паяжини и разруха.

Въпреки опитите на местната власт да намери средства за възстановяването й, тя и до днес е руина. Нищо че е обявена за паметник на културата и комплекс от местно значение. Една от причините затова е, че е в частни ръце.

Така фабриката се превръща в криво огледало, където днешното предприемачество се оглежда като пародия на тогавашното.

А за Евлоги Георгиев каквото и да се каже, ще е малко. Той е сред най-големите български предприемачи, смятан за най-богатия български търговец и банкер в края на 19 век. А също и сред най-големите дарители у нас. Дарява за всичко – училища, болници, фабрики.

Венецът на благородното му дело е Софийският университет. Първото Висше училище в Княжеството е създадено през 1988 година, но не е имало сграда. През 1896 година Евлоги Георгиев подарява на държавата 800 000 лева за построяването й и предоставя парцел от над 10 000 квадрата на стойност 200 000 лева в центъра на София.

Паметник на Евлоги Георгиев и на по-малкия му брат, също банкер и дарител, и днес се издига пред централния вход на Университета. Но дали дотам не свършва признанието ни към него?

След смъртта си Евлоги Георгиев дарява много повече на страната си отколкото на роднините си. Те оспорват, но десетки и стотици хиляди левове, по волята на дарителя, отиват за благотворителност -  20 000 лева - за българската черква в Букурещ, 200 000 лева за Букурещкия университет, "за да се издържат бедните, но прилежни студенти", на общината в Галац са завещани 30 000 лева, 6 000 000 лева - за построяване на Висше училище в България, 20 000 за строителството на българска болница в Цариград...

Имало ли е смисъл?