Без автобус до града – Дивият Запад, ама във Врачанско

Жители на врачански села се оплакват, че нямат никакъв автобусен транспорт от години и пътуват с таксита до областния град. Последната редовна линия в община Криводол била спряна миналото лято поради нерентабилност.

Пример за този проблем е село Добруша. Най-голямата болка на хората там е, че не могат да идат до града, както е било едно време - с автобуса.

68-годишната Цеца Мишова е вдовица, страда от епилепсия и диабет, и понеже децата й живеят далеч, разчита на пощаджийката да й достави лекарства от града. Налага й се да ходи пеша от съседното село до Добруша, защото няма автобус.

"Пет километра и още пет - десет, значи за деня по десет километра си го извървявам", разказва пред bTV Соня Петрова, началник на Пощенска станция в Добруша.

Други разчитат на колата от социалния патронаж.

Маргарита Евденова, жител на селото, споделя за трудностите: "Сега трябва да помолим човека с храната да донесе лекарства, пък то не е един път да се закупи. 50-те години на Дивия Запад, така се чувстваме".

В пет криводолски села автобус имало до миналото лято. Причината е, че пътниците дотолкова намалели, че фирмата превозвач се отказала от линията, която обслужвала четвърт век. Другата причина е нелоялната конкуренция от легални и нелегални таксита.

Инж. Георги Яков, директор на "Автобусни превози" – Враца, коментира, че цената на автобусните билети била подбита от нелицензирани таксита и линията станала губеща.

Сега по неволя в село Ботуня кметът извозва хората със собствения си автомобил, докато пътува по служебни дела в района.

"Не е нормално, ама какво да направим, в момента сме така. Който ме помоли, на никой не съм отказал, а и си плащат хората", разказва Ивайло Диманов, кмет на село Ботуня.

Към момента в община Криводол решение за проблема с автобусния транспорт няма. Секретарят на общината Анелия Николова разказва, че вече няколко пъти обявяват конкурс за превозвач, но няма интерес.

"Лошото е, че хората разчитат на нелегалните таксита, защото са по-топли и могат да ги доставят до мястото, на което искат да стигнат", допълва тя.

Заради липса на автобуси мнозина не са напускали домовете си с години.

Иванка Петрова, която живее в село Големо Бабино споделя, че от три години не е посещавала дъщеря си, която е в Криводол.

Без вътрешни автобусни линии са още три общини във Врачанско.