Паметник на Георги Димитров нажежи страстите в Казанлък

Монументална каменна фигура на Георги Димитров, издигната през 1956 година край стената на язовир Копринка за пореден път нажежи страстите в Казанлък.

Скулптурата, дело на трима от учениците на гениалния ваятел Иван Фунев да бъде разглобена на съставни части и откарана в София, където да бъде предадена на Музея на социалистическото изкуство, настояват от Съюза на репресираните от комунистическия режим. Според него пролетарския вожд нямал никакво място край бреговете на водоема. От там припомнят, че Димитров като ръководител на Коминтерна носи огромна вина за атентата срещу църквата "Свети Крал" през 1925 година и репресиите срещу много българи преди и след 9 септември 1944 година.

С контратеза излизат от БСП, Комунистическата партия, партия "Нова зора" и Българския антифашистки съюз в Града на розите и калашниците. В разпространено публично обръщение от там заявяват: "С това действие една малка група хора желаят да препотвърдят отново фактът, че ние като българи често тълкуваме превратно своето минало, че водени от строго лични мотиви сме готови да отречем всеки и всичко, щом това носи съмнително удовлетворение, че много по-често се проявяваме като откровени нихилисти." На финала на емоционалното обръщение се казва :"Изграденият паметник остава особен символ и за хилядите младежи-бригадири, които градиха със собствените си ръце язовирната стена – солидна и здрава, устояваща на невероятния напор на водите пред нея. Каквато ще остане и нашата обща воля да спрем поредния опит за „удавяне“ на националната ни памет в брътвежи и никому ненужно противопоставяне."

Справка в изследванията за монументалното изкуство у нас показва, че ваятелите на спорния монумент са чирпанлията Димитър Динков, роденият в Плевен Димитър Цонков и бургазлията Злати Денчев. И тримата са сред най - талантливите ученици на Иван Фунев. Самият той им е помагал при подготовката на фигурата, считана за една от най-добрите за онова време.

Специалисти изкуствоведи смятат, че преместването на паметника от Копринка в София по безпардонен начин ще наруши първоначалния замисъл и ще лиши района от очарованието на едно истинско произведение на изкуството, независимо от принадлежността му към отминала епоха. Те припомнят, че в Казанлък има още няколко стилни фигури на свързани със социалистическото учение личности: на Фридрих Енгелс в завод Арсенал и на трибуна Георги Кирков недалеко от култовото Бозуково кафене. И двете са направени от ваятеля Иван Блажев през 80-те години на миналия ХХ век.