Како, како… Столипиново, връщат се "германците"

"В Германия миналата година имаше добър бизнес - събаряне на блокове. Не ги взривяваха. Бутаха ги на ръка и с машини. Като направи някой турчин бригада и не му стига един човек, звъни в Столипиново и оттук някой тръгва още на другата сутрин." Това разказва пред "Дойче веле" Гюлче от пловдивския квартал Столипиново, известен като най-голямото ромско гето на Балканите.

Много от съседите ѝ и близките ѝ са в Германия. Тя обаче е останала в Пловдив.

"Те са вече уредени, всички работят, живеят добре. Имаше няколко семейства на социални, но и те вече си намериха работа", казва тя.

"Най-много пътуват за Германия - Дортмунд е на първо място, после Кьолн. Но има и доста хора, които се отправят към Англия".

Роми от Столипиново тръгват по широкия свят още след събарянето на Берлинската стена. И така до днес. Германците знаят как се отразява движението от Столипиново към Дортмунд. Как изглежда обаче обратното движение?

Ромският квартал в Пловдив в голямата си част е застроен незаконно, будки и сергии никнат където и както им падне. Периодично общината ги събаря, но те се появяват на друго място.

Преди две лета една от тези акции премахна десетина временни постройки от едната страна на една от улиците в квартала. Забележителното беше, че навремето общината действа по сигнал на хората, които живеят в новите къщи от другата страна на същата улица. Всички те бяха от "германците" - спечелили са парите си в Дортмунд.

Още тогава мнозина разбраха, че мечтаната поколения наред от управници и основно население интеграция, която така и не се получи през годините, е на път да се роди. И то отвътре. Процесът продължава и до днес.

"Като си дойдат лятото за ваканцията, си личат отдалече. Аз мога и с домашни чехли да си ходя в махалата, не ми пречи. Но те са облечени, обути, чисти", разказва Гюлче.

"Те не парадират с парите си, ами просто вече така са свикнали. Покрай тях и аз започнах да се обличам с други дрехи като изляза навън".

"Германският шанс" в Пловдив

Фани, Нигяр и още четири жени в момента получават своя "германски шанс" в Пловдив - в Социалната шивашка работилница, създадена преди четири години от Националния алианс за работа с доброволци и с помощта на няколко германски организации, включително "Ротари клуб Дортмунд".

В продължение на шест месеца жени от Столипиново, регистрирани в Бюрото по труда, се обучават за работа в шивашкото производство. В края на курса три от участничките в него получават и работно място.

Фани е на 30 години, има четири деца, мъжът ѝ работи и тя няма никакво намерение да ходи в чужбина. За следващия курс, който ще започне в началото на април, са се записали вече 20 жени. Шевните машини са осем.

Откакто ромите започнаха да пътуват към Дортмунд и други градове в Западна Европа, в Столипиново започнаха да се появяват все повече нови къщи. Повечето от тях - построени незаконно с пари от гурбета. Най-новата мода сред изселниците е да купуват апартаменти в околните на квартала блокове, в които живеят българи. Така хем са в общността, когато си дойдат през лятото, хем са "на чисто". Цената на 60 кв.м. жилище е 57 000 лева, поне това е последната оферта. Около тези блокове е чисто. Така лека-полека около "боклук-блоковете", заобиколени от нови постройки, в които условията са далеч по-добри, се създава съвсем нов пояс -  българските блокове, в които вече пребивават и "германци". Само временно, както уверяват те самите. Само през лятото.

През зимата кварталът, който прилича на огромен пазар с магазини, сергии и импровизирани щандове, е по-пуст. Пълни се през лятото. И това е добре дошло за търговците. "Чакаме да дойде лятото. Тогава се връщат " германците" и става бизнес", разказва  Гюлче, която има магазинче за домашни потреби.

В Германия може, а в България - не?

Тогава се усеща и разликата между ромите, останали в Столипиново, и тези, заминали да работят в Германия. И тя далеч не е само в облеклото и в домовете им. Има и още нещо. Казва го един усмихнат Сашо, който е пробвал емиграцията, но се е върнал.

"Защо нашите деца тук завършват 12-ти клас и не могат да говорят български, а като идат в Германия за три месеца научават езика?", пита той. Столипиново се турчее, никой не признава ромския си произход, повечето искат да ги приемат за турци. А защо не ходят тогава да работят в Турция? Нали знаят турски език? "Аааа, там бият. А в Германия помагат", смее се Сашо.

Опитите за интеграция в Столипиново от последните годините така и не бяха успешни - въпреки опитите за разселване на населението, въпреки училищата и детските градини, въпреки милионите, наливани в ромски неправителствени организации. И въпреки натиска, оказван чрез орязване на детски надбавки и глоби.

И все пак: кварталът се променя. И промяната идва отвътре. Процесът е много сложен и изисква много време. Първите белези обаче са налице.

"Како, в Германия една семка да излюпиш, ще дойде полицай да те глоби", казва Нигяр. В пловдивския ромски квартал няма достатъчно контейнери за боклук, което е общинска политика спрямо Столипиново. Затова Гюлче е закачила пред магазина си два импровизирани коша с черни найлонови чували. За да ѝ е чисто. Видяла го е в Германия. Докато била на гости на чичо си в Дортмунд.