"Кучешка радост" и храна до 3 лева за пациентите в болниците

Хранят болните в държавните и общинските болници за 3 максимум 5 лева на ден, съобщава "Монитор". Има обаче места като Шумен например, където ядене на хоспитализираните не се полага.

В многопрофилната болница в града храна се предлага само на пациентите, които са диабетно болни и поддържат определена диета. Останалите си организират изхранването самостоятелно. Тези, които не могат да излизат и да стигнат до някое от заведенията в двора на лечебното заведение, използват услугите на подвижни съседи по стая или на санитари. Пациенти разказват, че по стаите минават и представители на кухни и фирми за доставка на храна, които записват желаещите и после с термокутии им носят поръчката.

Общинските болници хранят хоспитализираните за не повече от 3 – 3,50 лева на ден. Диабетици и сърдечноболни, които лежат в общинската болница в Мездра например, са принудени да дъвчат жилава и мазна наденица от типа "кучешка радост". Гарнитурата е боб или ориз.

За щастие ние живеем в същия град и докато баща ни беше там на легло, носехме плодове и домашно приготвена храна, съобразена с диабета му. Не е ясно как се оправят хората от селата, чиито близки са далече", разказа Нина И. - дъщеря на 75-годишен мъж, който вече е изписан от лечебното заведение. Според наблюденията й диабетиците дори се смятали за облагодетелствани, тъй като им сервирали хляб със сирене и чай.

"Не си и помисляйте да се разболявате в Свищов, предупреждава бивша пациентка на лечебното заведение в града. 100 грама храна за обяд. Малко, ама от сърце. В свищовската болница ви приемат, за да ви лекуват, а не за да ви угояват. Правете разлика, моля !“, завършва огорчено жената.

Майка от София пък коментира, че на 3-годишния й син, лекуван в неврологията на голяма университетска болница в столицата, са давани кренвирш и варено яйце, като никой не е питал родителите дали не е алергичен към жълтъците.

Филия бял хляб, миниатюрно парче сирене и оскъдно количество маргарин е традиционната закуска на лежащите в Инфекциозното отделение на Университетската болница "Света Анна" в София. Картофено пюре и сирене или ориз и сирене са обичайният обяд на болните в отделението. Повечето от пациентите не посягат към храната, след тях санитарките, които са предимно от софийските села, я събират за домашните си животни.

Сравнително по-добра е храната в част от университетските болници в София, както и в тези, които са към Военномедицинска академия не само в столицата, но и в другите градове на страната. Там дневният оклад е около 5 лева.

Добре хранят например и в Александровска, независимо че менюто е съобразено със заболяванията.

"Нямаме определена средна стойност на храноден на болен, тъй като храненето е в пряка зависимост от заболяването на пациента, което определя и неговата индивидуална диета. Храната се доставя от фирма за кетъринг, избрана след провеждане на обществена поръчка. Договорът е за две години и е на обща стойност 1 260 419.83 лева.

В договора за осигуряването й са предвидени над 50 различни диети, каза Мария Куманова – зам.- директор по административно-стопанските дейности на лечебното заведение. - Засега не се предвиждат заявяване на храна по избор на пациента", допълни тя.

За около 5 лева на ден хранят в Университетската болница "Св. Иван Рилски" в София в зависимост от заболяването, съобщиха оттам. Тази сума е една от щедрите в държавни лечебни заведения в страната. Блюдата са съобразени за общо 15 диагнози и се доставят от фирма кетъринг по договор. Лечебното заведение обмисля възможността и за предоставяне на храна по избор чрез заявка от предишния ден.

Според пациенти отлично хранят и в болниците на Военномедицинска академия в столицата и страната.

"Поднасят я в съдове за еднократна употреба, пакетирани така, че ястието да не се праши", отбеляза Ива Пападополус в социалните мрежи за Военната болница в Пловдив. Жената допълва, че за седем дни хоспитализация е платила само нормалната такса от общо 35 лева.

Оказва се, че въпреки европейските препоръки, засягащи лечебното хранене в болниците, у нас няма нито наредба за това или друго разпореждане. Единственият документ в тази област е рецептурник от 1971 година, направен по съветско виждане. По думите на националния консултант по хранене проф. Стефка Петрова той отдавна не отговаря на съвременните изисквания за пълноценно хранене.