Неизбежно е: COVID-19 ще промени световния ред

Случващата се пандемия COVID-19 започна като глобална здравна криза, но веднага се разпространи и започна да влияе на другите области на живота по целия свят, предава БГНЕС.

Сценариите за световния ред след COVID-19

Кризата пряко засегна икономиките по целия свят. Някои анализатори твърдят, че въздействието на пандемията COVID-19 върху световната икономика може да е по-дълбоко и широко разпространено, отколкото влиянието на Голямата депресия от 30-те години на миналия век. Както всички глобални икономически кризи, кризата COVID-19 също ще окаже значително влияние върху конфигурацията на силите в света. Може да се появи нова международна система или съществуващата система да бъде преразгледана изцяло поради преките и косвените последици от сегашната криза.

Специалистите по международни отношения правят своите оценки и прогнози за световната политика в ерата след COVID-19. Съществуват алтернативни сценарии и прогнози как настоящата криза ще се отрази на облика на световната политика. Някои анализатори твърдят, че кризата ще ускори прехода на мощ от Запада към Азия.

Епохата след COVID-19 може да бъде началото на центриран около Китай ред и центрирана около Китай глобализация. Други твърдят, че преобладаващият фактор, Съединените щати, ще променят политиката си по отношение на Китай, ще намалят глобалната си ангажираност в някои части на света и ще използват ресурсите си по-ефективно за балансиране позициите на Китай. Стратегическото ограничаване на САЩ може да намали глобалната роля на Америка. Такъв сценарий може да генерира вакуум на силата и зони на конкуренция и хаос.

Някои анализатори твърдят, че ще има по-деликатен баланс на силите и по-динамични игри на дипломация по целия свят. Регионалните играчи могат да имат по-значими роли в рамките на тази нова система на силите. Възможно е да има динамични съюзи и контрасъюзи, които могат да предизвикат известно регионално напрежение и ограничени прокси войни. Такъв сценарий не се различава много от реалността, която имаме в международните отношения през последното десетилетие.

Песимистите твърдят, че настоящата криза и други глобални проблеми ще се задълбочат поради липсата на солидарност и сътрудничество между важни глобални сили. Те казват, че ако глобалните проблеми не могат да бъдат решени в координация, светът може да бъде завлечен в по-широка политическа криза или дори в нова глобална война. Оптимистите, от друга страна, твърдят, че човечеството все още може да демонстрира солидарност пред лицето на такава широко разпространена извънредна ситуация. Споделените човешки интереси и човешкият стремеж за оцеляване може да подтикне правителствата да си сътрудничат и да работят по споделени програми.

Досега всички школи на мисълта в международните отношения оценяваха възможните последици от кризата COVID-19 според техните концептуални рамки и теоретични и аналитични инструменти. Ето защо има значителна разлика в начина, по който алтернативните участници интерпретират днешните събития и защо техните прогнози се различават.

Съществуват обаче специфични точки на консенсус между различните школи.

Повечето анализатори прогнозират, че Азия и Китай ще имат по-значителна роля (положителна или отрицателна) в международната политика. Държавите ще имат по-централна роля в много области на икономиката и политиката. Силата на държавата и институционалният капацитет ще бъдат основно предимство в новата ера. Нараства скептицизмът към регионални и международни организации поради безсилието им в кризата COVID-19.

Другият момент, за който повечето анализатори са на едно мнение, е, че кризата също ще има значително влияние върху формирането на вътрешната политика на много страни. Финансовата криза през 2007-2008 г. доведе до укрепването на десни и леви популистки партии по целия свят. Настоящата криза може допълнително да засили авторитарните държави, ако те се представят добре. Либералните ценности и институции също могат постепенно да се разпаднат през следващите години. Либерализмът, международните институции, гражданското общество и многонационалните компании вероятно ще бъдат губещите в ерата след COVID-19.

Съществува и консенсус, че светът след COVID-19 ще бъде по-центриран в Азия. Китай ще играе по-голяма централна роля, или ставайки по-конструктивна, или по-дестабилизираща. Това ще зависи от кога се изчислява пълната информация за щетите от пандемията. Китай предпочете по-конструктивен подход в отношенията си със САЩ, тъй като американският и западният пазар бяха от съществено значение за китайското производство и износ. Тази зависимост модерира отношенията на Китай със западните му колеги. Тази ситуация може да се промени, ако линиите за производство и доставка постепенно се изместват обратно към САЩ или към други алтернативи на Китай. Симбиотични взаимоотношения, които успокояват напрежението, могат да се трансформират, ескалирайки напрежението и повишавайки конкуренцията между САЩ, Европа и Китай. Според този отрицателен сценарий, в ранните етапи, преди евентуално да се адаптират, всички участници могат да загубят. Такъв сценарий може да навреди на американските и европейските компании, които се конкурират в световен мащаб.

Алтернативният сценарий е бързото нормализиране на Китай от въздействията на COVID-19 с възстановяването на производството и търговията. Такъв сценарий може да даде огромно глобално конкурентно предимство на Китай, което може да използва за подпомагане на усилията за възстановяване на другите международни участници. В известен смисъл това може да е нов "План Маршал", който може да има по-конструктивно и по-устойчиво политическо и културно влияние върху Китай. Китай в замяна, ще очаква да бъде продължен режимът на отворена търговия за произвежданите от него стоки и технологични продукти. Доколко Китай е готов да играе такава роля или как ще се управлява този процес са въпроси от критично значение, които трябва да бъдат решени през следващите месеци. Във всеки случай е предопределено международният ред, с който сме свикнали, да се променя през следващите месеци и години.

Онези, които са по-гъвкави и отворени да се адаптират към новите условия, ще продължат да преуспяват и да просперират, докато по-стабилните и по-тромавите системи ще изпитат проблеми./БГНЕС