Национална стратегия предвижда закриване на болници у нас

Националната здравна стратегия за следващите 10 години у нас предвижда шест приоритета за развитие в здравни сектор. Фокусът на документа е върху укрепването на здравната система, повишаване на качеството на медицинските дейности, развитие на лекарствената политика, електронното здравеопазване, човешките ресурси и гарантирането на финансова устойчивост.

Проектът планира и по-малко легла за активно лечение, както и намаляване на броя на болниците в страната до 2030-та година. В него се говори още за увеличаване на инвестициите към здравеопазването и преобразуването на малките и неефективни болници в медицински центрове с легла за наблюдение и лечение до 48 часа. В документа е заложена и рейтингова система на здравните заведения в страната и заплащане спрямо качеството на леченията.

"Струва ми се, че тази стратегия трябваше да бъде подготвена след един обстоятелен анализ за това което се случва през миналата и се случва през тази година. Тъй като през този период имахме много уроци, които показаха какво е състоянието на здравната ни система", коментира проф. д-р Григор Димитров, член на Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса в предаването "Директно" по Bulgaria ON AIR.

Според Димитров разположението на болничната система в България е в порядъка и мащаба на 90-те години, когато населението е било около 9 млн., а сега то е по-малко от 7 млн. души.

"Когато имахме друга структура на производството, друго икономическо развитие на страната, ние запазихме тази форма и при сегашните условия тя се оказа неефективна. Две болници в България ползват 10 % от общия ресурс. Около 30-35 болници у нас са повече от 50 % от ресурса на болничната система. Това показва две неща – голяма свръх концентрация на здравеопазване в няколко града и възможност за увеличаване на хоспитализациите", смята той.

Експертът е категоричен, че голяма част от хоспитализациите са фиктивни, като повече от 50 на сто от ресурса на здравната каса отива за болнична помощ, а около 30 % разходи за лекарства.

"В световната практика разходите за извънболничната помощ минават 25 -35 на сто. Първо трябва да се преустрои болничната помощ, да се насочат инвестиции в нея, тя трябва да има материалната база за това и да разполага с професионалисти. Това нещо е споменато в стратегията, но аз не виждам етапите, през които трябва да се мине", обобщава Димитров.