Разкопки в съветски лагер от системата ГУЛАГ разкриха тайни, пазени от Русия

В периода между 30-те и 50-те години на XX век Съветският съюз хвърля милиони хора в ГУЛАГ - огромна мрежа от лагери за принудителен труд, в които политически затворници и други, смятани за врагове на държавата, са подлагани на тежък труд, глад и често на смърт. Съветските служители, които управляват системата, водят подробна документация, но тези записи отразяват единствено версията за събитията, която потисниците са искали да бъде представена. 

Според документите "Степлаг“, комплекс от лагери на ГУЛАГ в Централен Казахстан, е функционирал от 1948 до 1956 г. Нови археологически разкопки в един от бившите лагери на "Степлаг“, съчетани със спомените на местен очевидец, обаче подсказват, че историята на поне един от лагерите не е приключила тогава, когато сочат официалните книжа.

Археолози от Университета на Западна Бохемия в Пилзен (Чехия) работят съвместно с организацията с нестопанска цел Gulag.cz, която от 2009 г. насам изследва историята на ГУЛАГ. Те получават официален достъп до бивш лагер от системата на "Степлаг“, използван предимно за политически затворници, край село Теректи, близо до град Жезказган в Казахстан. 

Находките разкриват една жестока история...

"Открихме останки от лагер за жени и лагер за мъже, включително археологически артефакти и запазени постройки, цяло селище за охраната, както и команден щаб. По-късно в тези съоръжения са се настанили хора от близко село, което днес вече не съществува“, споделя Павел Варека, водещ археолог от университета. 

Той добавя, че са запазени следи от селскостопанска зона, където затворените мъже и жени са били принуждавани към робски труд, както и забравено гробище за жертвите.
Екипите документираха останките от лагера, в който вероятно са били държани над 20 хиляди затворници от Украйна, балтийските държави и други страни, включително повече от 20 чехи.

Степан Черноусек, председател на "Gulag.cz“, заяви, че според официалните документи дейността на лагера е прекратена през 1956 г., но тази дата не съвпада нито с археологическите доказателства, нито със свидетелските показания. 

"Изглежда, че макар самият "Степлаг“ да е закрит, а лагерната му администрация да е премахната в Москва с един замах на перото – това не означава, че лагерът реално е престанал да съществува“, каза той пред Radio Prague International. 

"Този ​​лагер, в който са държани жените, е продължил да функционира. Имало е пазачи и затворници, но той очевидно е преминал към друга структура", добавя Черноусек.

С други думи, през 1956 г. Москва официално закрива "Степлаг“, но е възможно в някои от лагерите да не са били освободени всички затворници. Според Черноусек московските архиви пропускат този факт, тъй като докладите са били съставяни от самите надзиратели.

С жените се държат като с животни

Материалните доказателства подкрепят неговата теза. При разкопките бяха открити стъклени бутилки, датиращи от периода 1959-1961 г. Това съвпада с разказа на най-възрастния жител на Теректи – 78-годишния Мизамбай Бралин, който се премества в селото през 1959 г. и си спомня, че по това време женският лагер е бил все още пълен със затворнички. В основата на наблюдателните кули бяха открити и изстреляни гилзи. "Държаха тези жени там като животни. Не мога да си представя как един мъж изобщо би могъл да стреля по жена“, казва Бралин в свое изявление.

Черноусек отбеляза, че свидетелството на Бралин е било от ключово значение. "Много неща си дойдоха на мястото“, каза той по повод разговора им. "Без него вероятно нямаше да имаме отговори на 90% от въпросите и щяхме да разполагаме само с предположения".

Черноусек основава Gulag.cz, за да проучи историята на съветската система ГУЛАГ и нейното въздействие върху бившите съветски сателитни държави. В миналото организацията е провеждала изследвания в Сибир, но вече няма възможност да пътува до Русия. 

Казахстан, където е имало поне 20 лагерни комплекса, отвори вратите си за изследователи. Съвместната работа на групата с университетски археолози представлява първото по рода си археологическо проучване на лагер от системата ГУЛАГ в Казахстан.

Тъй като археологията може да пренапише историята на ГУЛАГ по начин, недостъпен за архивите, Черноусек подчертава колко е важно да се изследват бившите лагери, в които системата е държала в плен милиони хора, принуждавайки ги към тежък труд. 

"Животът и ужасите са се случили точно там - на място, в степта. Хората са прекарвали там месеци и години в плен, така че споменът за това някак си е останал вкоренен в земята и сред местното население. Важно е да се посещават тези места, вместо да се разчита единствено на архивите в Москва или Киев", добавя изследователят.

За да възстановят планировката на лагера, като същевременно запазят оцелелите следи, екипът използва заснемане с дронове, документиране на повърхностните обекти, търсене с металотърсачи и ограничени археологически разкопки. Изследването засяга и един по-широк въпрос. "Тъй като се твърди, че комунистическите лагери в Чехословакия са били по същество копия на съветския ГУЛАГ, археолозите се опитват да разберат доколко това отговаря на истината“, обяснява Черноусек. 

Той добавя, че лагерите са се различавали значително по своя външен вид, използваните строителни материали и разположение. Въпреки това, много елементи са били идентични - например трите реда огради от бодлива тел, наблюдателните кули, карцерите за единично задържане, както и част от предметите от ежедневието на затворниците.

"Разбира се, режимът, налаган на затворниците, също е бил един и същ“, казва той.

Това първо проучване в Централен Казахстан допринася за създаването на нов летопис на съветските лагери от системата ГУЛАГ и се провежда в критичен момент. 

"Режимът на Путин се опитва да заличи историята на ГУЛАГ и съветските репресии от обществената памет и публичното пространство, като същевременно защитава много от съветските престъпления. Казахстан става все по-отворен към подобен вид изследвания и тук срещаме голяма подкрепа и разбиране", добавя Черноусек.