Мюсюлманки за един ден

В Световния ден на мюсюлманския хиджаб се призовават всички жени, които не са мюсюлманки, да сложат традиционната ислямска забрадка и да видят как изглежда света през очите на една мюсюлманка. Но може ли това да доведе до повече религиозна толерантност и разбиране?

„Понеже не съм много опитна, нося хиджаба по по-опростен начин – увиваш го около главата си. Но открих, че има най-различни начини за увиване“, казва 21-годишната Джес Роудс – студентка от Норуич, Великобритания, пред BBC.

Тя винаги е искала да пробва мюсюлманска забрадка, но като не мюсюлманка, никога не е знаела, че не е проблем да го направи. Така нейна приятелка, която изповядвала исляма, й дала хиджаб, който да пробва.

„Тя ме увери, че не е нужно да бъда мюсюлманка, за да го пробвам“, казва Джес.

Тя е една от стотиците жени, които не изповядват исляма, но ще носят хиджаб днес – в чест на Световния ден на хиджаба.

Инициативата за подобен ден е подета от нюйоркчанката Назма Кан чрез социалните мрежи – тя привлича интереса както на мююслмани, така и на хора от други религии из 50 страни от целия свят.

За много хора хиджабът е символ на потисничеството и разделението. Той е видим белег, който носи тежестта на големи дискусии за исляма на Запад.

Затова и Световният ден на хиджаба е предназначен да противодейства на тези противоречия. Той поощрява жените от друга религия, а също и мюсюлманките, които не носят хиджаб, да сложат шала поне на този ден и да покажат, че човек не е различен въпреки другия начин на живот.

„Израствайки в Бронкс, Ню Йорк, бях жертва на голяма дискриминация заради хиджаба, който носих. В училище ме наричаха „батман“ и „ниднжа“, спомня си организаторката Кан, който се преместила със семейството си от Бангладеш в Ню Йорк, когато била на 11 години. „Когато започнах да уча в колеж – това беше малко след злополучния 11 септември  – тогава дори ме наричаха терорист и Осама бин Ладен. Беше наистина ужасно. Реших, че единственият начин да прекратя тази дискриминация е като помоля моите колежки да сложат хиджаб и да видят каво е“, разказва Назма Кан.

Тогава тя дори не е предполагала, че ще има подкрепа от места из целия свят. Хора от Австралия, Германия, Пакистан, Франция се свързали с нея, за да приветстват инициативата й.

Чрез социалните мрежи Джес Роудс също се въвлякла в цялата идея.

„Моите родители се чудиха дали това е добра идея. Притесниха се, че може би ще бъда нападната на улицата или пък хората няма да бъдат толерантни към мен. Все пак реших да нося хиджаба не един ден, а цял месец“, разказва Джес.

Естер Дейл е 28-годишна майка на три деца, която също решила да сложи мюсюлманския шал. Като мормон тя много добре разбира важността от вярата в ежедневието и осъждането, което е неизжбежно при появата на издаващия вярата хиджаб. Тя познава стигмата, която витае около забрадката, и се надява, че този Световен ден е начин да се преборят с нея.

„Хората си мислят, че мюсюлманките са длъжни да носят хиджаб. А това съвсем не е така. Сега имам страхотна възможност да ги образоваме и да им покажем, че не могат да съдят някого само по начина, по който се облича“, разсъждава Дейл.

Хиджабът е обект на интензивна критика от хора като Мериам Намазие – тя е била мюсюлманка преди, а сега гласно се бори срещу хиджаба, който според нея е чиста форма на потисничество.

„Милиони жени са били тормозени заради „неподходящо“ слагане на хиджаба. Всеки, който е пътувал с Иранските авиолинии, ще види колко бързо жените махат хиджаба, веднага щом отлетят от иранското летище“, казва Намазие.

Затова в този ден трябва да покажем на света, че жените могат да избират хиджаба доброволно, не насила, казват организаторите на инициативата.

А Роудс казва, че това е избор, който ще продължи да прави: „Ще го нося от време на време. Така казвам на света, че красотата ми е само за моето семейство и моя партньор. И всяка жена би могла да го носи независимо от религията.“