Какво е да си син на мафиот?

Луиджи ди Чико е син на мафиотски бос и повечето хора са очаквали той да последва стъпките на баща си. Той би могъл лесно да попадне в света на парите, престъпленията и насилието, но е успял да се освободи, пише БиБиСи.

Веднъж, когато Луиджи се прибирал от училище, в малък град близо до Неапол, чул изстрели, които първоначално  помислил за фойерверки. 11-годишното момче се учудило кой празнува и защо. Съвсем скоро ужасната истина излязла наяве - двама от чичовците му, които били част от мафията, лежали на пътя в локви кръв. "Фойерверките" се оказали дело на враждуващ мафиотски клан.

"Това беше през 80-те години, време на войни и стичаща се кръв по улиците", пише Луиджи в нова книга, разказваща за необичайното му детство. "Онази вечер бях толкова травматизиран, че се надявах да ми се случи някакъв инцидент - искаше ми се да изпадна в кома и да се събудя, когато всичко се оправи. От детството си имам само ужасни спомени", разказва Луиджи.

Джузепе, бащата на Луиджи, бил дори в затвора, когато детето му се родило. В деня на раждането му само разбрал, че има момче.

Джузепе ди Чико и чичовците на Луиджи били въвлечени в Камората - организация от подземния свят в района на Неапол. Тази мрежа от кланове е описвана в Италия като най-кръвожадната престъпна група, която изнудва и тормози обществото. Враждуващите фракции пък се съревновават за контрола върху търговията с наркотици.

За известно време Джузепе е изживял мечтата на един мафиот. Той бил класически бос, контролирал територията около малкия град Лусчиано. Карал скъпи коли и имал шивач, който се грижел винаги да бъде впечатляващо облечен.

Но по времето, когато Луиджи се ражда, Джузепе вече плаща за своите тежки престъпления. Осъден е на 18 години затвор, а след това присъдата му е удължена доживот. Единствените контакти между баща и син са били срещите през няколко седмици по затворите.

"Звучи като шега, но научих географията на Италия, като се разхождах из затворите в страната", обяснява Луиджи.

Момчето очаквало срещите с баща си с нетърпение. "Мислех само за срещите с него, бях толкова развълнуван. Исках пазачите да ме ни пуснат по-бързо при него. Когато баща ми се появяваше, се чувствах сякаш вече имам всичко, което ми е липсвало", спомня си той.

Родителите на Луиджи не са били женени, преди Джузепе да влезе в затвора. Но въпреки обстоятелствата те са решили да направят сватба, макар и зад решетките. Тогава Луиджи е бил на 6 години.

"Двамата празнуваха техния най-щастлив ден. Успяха да изживеят мечтата си - да се оженят. Но след това бяха принудени да се разделят - баща ми се върна в килията си, а майка ми се прибра сама вкъщи. Помня, че тогава много се забавлявахме с братовчедите ми, но когато гледам снимките, се сещам за тъжните обстоятелства, при които бе сключен този брак", разказва Луиджи ди Чико.

По това време Луиджи е живял в къща с братята на Джузепе. "Домът ни беше като крепост и имаше непрекъснато полиция." Силите на реда са идвали изненадващо посред нощ, с кучета, с хеликоптери. Луиджи разказва колко е бил уплашен при тези акции на полицията.

По време на една от операциите Луиджи видял как извеждат един от чичовците му от банята. Луиджи разказва, че там видял метална стълба, която водела до тайно помещение под земята. Там неговият чичо се е скрил. Тогава момчето не знаело, че това помещение въобще съществува.

Растейки в такава обстановка, всички очаквали Луиджи да последва стъпките на семейството си и да влезе в мафията. Всички го гледали като син на бос и го уважавали още когато бил само на 15-16 години. Хората  се ръкували с него и го гледали в очите с респект.

Един ден един от братята на Джузепе бил убит в пътен инцидент. На затворника му било позволено да излезе от килията си, за да уважи погребението на брат си. Придружен от много полицаи, Джузепе бил закаран до местното гробище.

Местните разбрали, че Джузепе ще се върне в града. Толкова много от тях искали да видят отблизо известния мафиот, че Луиджи твърди, че дори полицията им е казала да се подредят на опашка.

Луиджи разказва, че това погребение е станало повод за единствения път, когато е вървял заедно с баща си в техния роден град.

Джузепе е бил освободен, когато синът му е бил на около 20 години. Момчето никога не е искало да се ангажира и да знае подробности за престъпленията на баща си и винаги е искало да стои настрана.

Луиджи споделя, че баща му отново е влязъл в затвора преди няколко месеца. Обвинен е заедно с още 12 души, че е участвал в изнудване и насилие, дело на мафията. Сега той е над 60 години, но отново е в затвора.

Въпреки това Луиджи изглежда, че го обича безпрекословно. Някои хора не биха разбрали това, но Луиджи е благодарен, че баща му никога не е искал да го въвлича в неговите криминални дела.

"Знаех, че баща ми е в затвора, защото е вършил лоши неща. Той е направил грешен избор. Но никога не ме е карал да го последвам и аз, а можеше", разказва Луиджи ди Чико. Джузепе винаги му е казвал да си изгради живот, далеч от мафията.

Луиджи признава, че имало случаи, когато се е изкушавал и е можел да влезе в "семейния бизнес", но е бил достатъчно силен, за да си проправи собствен път. 

Когато напуснал училище, Луиджи започнал да продава неща по домовете. След като приключил с военната служба, си намерил работа като готвач в Северна Италия, далеч от родното си място. След време се оженил и му се родило дете. Сега има ресторант в морския град Чивитавекия.

Той не смята, че е герой, но обяснява колко е било трудно да се отдалечи от лошия път. Разказва колко възможности е имал да тръгне по стъпките на мафията, но е удържал на изкушението. Той допълва, че неговият живот е доказателство, че злото може да бъде отхвърлено и че човек може да гради бъдеще, в което да се радва на свободата си и красивите неща в живота.

Луиджи се надява неговата история да послужи за пример и да откаже други младежи, които искат да тръгнат по лошия път на мафията.