"Без будилник": Над век по-късно – по стъпките на Вазов

Снимка: Dnes.bg

10 / 17

Жегата дойде, а с нея и желанието да избягаме сред прохладата на природата. Ако това е трудно за дълго, направете го за ден през уикенда, за да се заредите със спокойствие и положителни емоции. Днес в "Без будилник" ще ви предложим кратко бягство от София – в деня, в който честваме 165-годишнината от рождението на Иван Вазов – по неговите стъпки.

Вазовата екопътека е на около 50 км от София в Искърското дефиле. До нея може да се стигне с кола, но избираме родната железница, което само по себе си е вълнуващо преживяване. Пълен пътнически влак, освежаван единствено от естествен климатик – колкото полъхва от зеленината навън.

Крайната ни спирка е жп гара Бов, а до нея се стига за около час с влака, горе-долу толкова ще отнеме и с лек автомобил.

Вазовата екопътека свързва село Гара Бов със село Заселе, а по средата й е живописният водопад Скакля. Не знаем колко от него ще видим, но се надяваме, че няма да е пресъхнал, защото истинското лято все още не е разгърнало пълната си мощ.

Още със слизането от влака гледката към околните скали е прекрасна. Пътеката започва вляво след разклона, има и обозначителна табела, на която е посочена дължината й – 1,4 км.

Известно време се върви по асфалт и като цяло е добре денят да не е от най-горещите, защото и в края й липсва сянка.

За сметка на това се откриват спиращи дъха гледки, заради които разбираме защо това е било любимо място на Вазов, вдъхновило го, както се знае, за разказа "Дядо Йоцо гледа" и не само.

Пътеката е приятна за разходка и пешеходен туризъм и ако има известна трудност при изкачването й, тя е в края, където е най-стръмно, но и обезопасено с метален парапет. Добре поддържана е - с каменни стълби, дървени мостчета, пейки, осветление.

В края й малък дървен заслон предлага възможност за отдих, а ако искате да хапнете в цивилизацията, след още малко ходене сте в Заселе, където охотно посрещат гладни и жадни туристи.

Но преди да стигнете там, ви чака чудно красива гледка – високи скали, оцветени в зелено и златно от слънцето и водата, по които се стича водопад Скакля, захранван от едноименната река. Късметлии сме – заставаме под него, а пръските му са като нежен душ в лятната жега.

Като прелюдия към водопада пък спираме до друго прекрасно място с фантастично бистра вода, над което преминаваме по дървен мост. Всъщност толкова ни харесва, че отново сме там и на връщане – за по-дълго.

А по протежението на екопътеката тук-там има и пейки – за кратка или по-дълга почивка и много, много снимки.

Колко време отнема изкачването, май е излишно да споменем, защото всеки е свободен да удължи престоя си колкото намери за добре. Десетки пеперуди ни придружават нагоре, запленени от различни диви цветя. Само докато се опиташ да ги уловиш в кадър, минават не само минути, но и часове.

На слизане, след освежителен обяд, е далеч по-лесно - връщаме се за час, но щедро си отпускаме още половин на мястото, където леденостуденият поток предлага отново красотата и прохладата си.