"Без будилник": Циганско лято с морски вкус

Скалите до "Нестинарка". Снимка: Dnes.bg

12 / 20

Обещанията на синоптиците за циганско лято след известното застудяване няма как да не ни стоплят. Днес в "Без будилник" ще си спомним какво е да си на море, макар че спомените ни всъщност не са толкова стари. А и всеки знае – тези дни температурите на въздуха и на морската вода са бекрайно близки...

Все по-популярна напоследък става идеята за удължен уикенд, в който да си починем по-пълноценно. Дали ще си откраднете петък или понеделник от някоя седмица не е толкова важно, а в някои месеци празниците осигуряват допълнителната глътка въздух.

Оказва се, че морето през септември (а защо не и през октомври!) има своите предимства – по-евтино е, по-чисто е и далеч по-малко населено. Чуждите туристи, които обичаме и мразим едновременно, вече ги няма, а плажуващите са толкова, че осигуряват баланса между спокойствието и усещането, че не си съвсем сам.

През септември избрахме Лозенец. Не, изобщо няма да ви убеждаваме в нищо, макар че вече от повода за недоволство и стегнати за връщане куфари няма и следа. Местните ни се кълнат, че "кафявата атака" е организирана и смятат да предприемат ответни действия, включително да осигурят капацитет на пречиствателните съоръжения, който да е достатъчен за всички желаещи. Стискаме палци и на тях, и на бъдещите туристи.

Обаче ще сме честни - това някакси ни минава покрай ушите. Слънчево е, морето ни е до колене и е почти точно така на плаж "Мечата дупка". Разположен е между Централния плаж на Лозенец и плаж Корал и е кръстен на пещера, която се намира в скалите наблизо. Нейното име пък дошло от рибари, уловили двойка тюлени (морски мечки) в своите мрежи.

Красотата и магнетизмът на морето са като след дълга суша. Има гладки камъчета и дребни миди, радват ни и гларуси. Намираме и работещо капанче наблизо. Бирата е една марка (ако искаш), пицата обаче е на пещ. Оказва се добре изстудена, което кара различните вкусове да изтрезнеят и никой не мрънка от липсата на асортимент.

Втори ден – втора спирка. Все така сме си настанени в Лозенец, но решаваме да опитаме от чуждите плажове и изборът ни спира на царевската "Нестинарка". Който е ходил, знае за какво става дума. Плажът е хубав, водата е чиста, морето гостоприемно отваря обятия. Мечтаем си денят да няма край. Прескачаме до близките скали, където се оказва невероятно за снимки, а има и миди, които после стават на вкусна вечеря.

"Черешката на тортата" в плажовете обаче идва в последния трети ден. На път за София прекарваме няколко безметежни часа на приморската "Перла", която, без претенции да сме обиколили Гърция, не отстъпва по нищо. Районът около бившата резиденция на Тодор Живков се оказва с кристална вода.

Морето е гладко като огледало, а далеч навътре е равно и плитко. Изнервя ме обаче купчината боклуци в близката горичка и се чудя за пореден път защо сами унищожаваме природата си с мърлящина.

Тръгваме си с вкуса на сол и слънце по кожата и с обещанието, че следващият септември няма да пропуснем да усетим магията на морето на прага на есента. А дали да не повторим още сега, през октомври?!