Как да отглеждаме кактуси? Истински колекционер разказва

Социалните мрежи разпалват колекционерските страсти, смята колекционерът Веселин Стойчев, който притежава над 500 кактуса от целия свят. Любовта му към екзотичните растения възникнала, когато бил на 11 години и не е секвала до момента - 35 години по-късно, разказва той в интервю за БТА.

Тогава бил на посещение в бившата Източна Германия и случайно попаднал на изложение на кактуси. Купил си растение от вида "Астрофиум", което днес е на повече от 40 години и е със специален статут в колекцията на Стойчев. По думите му вероятно никой от частните колекционери на кактуси в България не притежава растение на такава възраст.

В неговата сбирка има над 500 кактуса, представители на растителни видове от пустинята, от екваториалните територии, Андите, Гран Каньон, Аризона и от други места.

Един много характерен вид за САЩ е с овална форма и изключително внушителни размери и е известен у нас като "табуретката на тъщата". Екземплярът, който колекционерът притежава, е наистина с размери на табуретка, до която е трудно да припариш, уточни той.

Красив и легендарен е кактусът "Старикът на Андите", при който бодлите са се трансформирали в дълги влакнести нишки и издълженото растение придобива вид на беловлас старец. Кактусите от този вид живеят над 300 години, поясни Стойчев.

В България има около петдесет сериозни колекционери на кактуси

В България има около петдесет сериозни колекционери на тези растения. Обединени са в група в социалните мрежи и там обменят информация за нови видове, хибриди или проблеми в отглеждането на растенията.

Според Стойчев дори да си решил, че ще ограничиш събирането на кактуси, пост в социалната мрежа на "колега" те пали отново.

Над 2800 вида са класифицираните кактуси, но още два пъти повече са разновидностите и хибридите, казва колекционерът. Ферокактусите, например, са особено красиви, защото бодлите им са оцветени в червено.

Растенията от това семейство са 55 вида, но Стойчев мечтае да притежава два от тях - "Санта Мария" и "Ректиспинус". И за двата вида най-важни са бодлите. На първия бодлите са червени и извити като кукички, а на втория достигат до 25 см.

Тези кактуси идват от Бразилия, Мексико и Тексас и искат специални условия.

Българският климат изисква специални и последователни грижи за кактусите

В дома на колекционера има отделени специални помещения за зимуването им и открита слънчева площадка за летуването им. През есента за прибирането на растенията на топло е впрегнато цялото семейство на колекционера. Той е направил механизми на принципа на рампата и крика, с които вдига огромните саксии и ги придвижва без да пострадат кактусите или да причинят убождания.

Колекционерът не вярва, че кактусите отнемат отрицателната енергия от вибрациите на компютрите в по-голяма степен от друго зелено растение в стаята, но е убеден, че притежават определен нрав и се отблагодаряват за грижите.

Голямата им благодарност са цветовете им, които са изумителни. Човек може да ги гледа с часове и да открива неподозирани нюанси, съчетания и форми, посочи той.

Опасно е кактуси да се разсаждат сред природата в неспецифичен климат

Сред любопитните факти, които събирачът на растения е научил през годините, е, че е опасно кактуси да се разсаждат на воля сред природата, особено ако климатът не е специфичен. Част от тях, като вида опунция, например, е силно приспособим, увеличава територията на разселване и унищожава типичната флора.

През 40-те години на миналия век в Австралия са били унищожени стотици хиляди декари естествена растителност от нашествието на опунцията и е била необходима държавна намеса за ограничаването на растителната популация. В Мексико пък е пред изчезване вид ехинокактус, от който през годините са добивали захар за производство на бонбони.

Въпреки богатата колекция, която притежава, и множеството новопокълнали кактусчета от семената на цъфналите растения, колекционерът не възнамерява да превръща своето хоби в бизнес. С удоволствие обаче би споделил опита си с хора, които също са развили страст към бодливите растения.

За начинаещите той припомня, че първото правило е в саксията на кактуса да бъде поставен дренаж, а пръстта наполовина да е смесена с пясък. От там нататък грижите трябва да включват светлина, умерено поливане и обич.