Да предадеш мафията... И животът на "ходещи трупове" след това

В продължение на 4 години Джианфранко Франциоси, по-познат като Джианино, е един от най-важните хора за италианската мафия. Всички му вярват – от местните мафиоти, до колумбийските и испанските барони. Той успява да превърне десетки стари и счупени лодки в еквивалент на морски Ферарита, които служат перфектно за пренасянето на тонове кокаин. Благодарение на Франциоси, италианската мафия добавя по 1,5 милиона евро на година в сметката си.

Четири години никой не подозира, че докато поправя двигателите на плавателните съдове, Джианино поставя подслушвателни устройства. Никой не предполага, че предателят всъщност може да е човекът, на когото вярват всички. 

На 26 февруари 2009 година  полицията нахлува и арестува голяма част от трафикантите на наркотици. Това е последният ден на Джианфранко Франциоси като информатор под прикритие на спец частите. Но с края на това приключение започва кошмарът.

Сега Джианино живее нов живот като Италианският Дони Браско. Домът му е каравана, използвана някога от трафикантите на наркотици. Потънал е в дългове. Постоянно получава писма със заплахи. А най-лошото е, че мафията още го следи.

"Аз предадох наркобосовете, но после осъзнах, че италианското правителство предаде мен“, казва Франциоси пред The Guardian. Той е един от многото бивши информатори на полицията. Всички те са наричани "ходещи трупове“, тъй като държавата не може да ги предпази от лапите на онези, които някога са предали.

Ако не ги убият те, напрежението ще го направи. Много бизнесмени, които са издали на ФБР факта, че мафията ги е карала да плащат за протекция, са фалирали. Други са напуснали страната. Трети са затънали в заеми, довели до дълбока депресия. Някои от тях се самоубиват. Последният случай е от този месец, когато сицилианецът Роко Греко отнема живота си.

Джианино също е правил три опита за самоубийство.

"Случва се да си мислиш за такива неща, когато си дал всичко на държавата, но се оказва, че животът ти за тях е просто боклук“, обяснява информаторът.

Хората под прикритие са най-ефективния начин, чрез който полицията се справя с мафиотските кланове. Но цената, която доброволците плащат, може да се окаже прекалено висока. Списъкът на тези, които свършват убити в някоя канавка е дълъг и продължава да расте. Миналата година, точно на Коледа, двама мъже с качулки убиват брата на един от членовете на клана Ндрангета. Оказва се, че е шпионин.

Най-висока е цената за Томазо Бушета, който през 80-те сътрудничи на полицията срещу Коза Ностра. Между 1982 и 1984 година мафията убива двамата му зетя, брат му и четирите му внучета. Двама от синовете му изчезват.

В Италия близо 6200 души са част от програма за защита на свидетелите. Те получават между 1000 и 1500 евро на месец, както и по 500 евро за всеки член на семейството си. Но сумите вече стават непосилни за държавата.

Миналата седмица вътрешният министър на Италия Матео Салвини обяви, че "някои хора са под закрила прекалено дълго“ и за това министерството му ще преразгледа и съкрати разхода, а и списъкът с хората под протекцията на полицията.

"Италия те кара да се опълчваш срещу мафията, но когато държавата получи това, което иска, те изоставя. Ние сме просто ходещи трупове“, казва бизнесменът Игнацио Кутро. След като сътрудничи с полицията, получава множество заплахи. Колите му постоянно са запалвани, а пред дома му неведнъж са оставяни кутии пълни с куршуми.

Това принуждава други да напуснат държавата. Така Мария Валонеранчи се озовава в Германия, тъй като след като предала съпруга си – бос на Ндрангета, мафията можела да я открие дори в охраняваните от полицията тайни къщи. Подобна е и съдбата на Фабрицио Демитри, който отива в Канада с цялото си семейство, тъй като мафията успяла да го открие дори докато се криел.

Джианино потърсил безопасност във Франция, но държавата отказала до го приеме, след като през 2007 година го арестуват докато е под прикритие. Той се надявал, че французите ще разберат, че е информатор, но италианската полиция така и не ги осведомила. Мъжът прекарал седем месеца в затвора преди Рим да го освободи.

Наемането на полицейски служител или цивилен гражданин за работа под прикритие в мафиотски клан преминава през разузнавателни отряди. Поради причини, свързани с тежката документация, останалите полицейски части често не са официално осведомени за съществуването на информатор. А това по-късно усложнява исканията за държавна защита или икономическа помощ, тъй като името на човека под прикритие не фигурира в официалните документи, ролята му никога не е била съобщена извън разузнавателната служба.

Миналата година бе приет нов закон, който принуждава спец службите да намират нова работа на бившите си информатори. Единственото, което Джианино  получава като предложение е управител на гробище за по-малко от 1000 евро на месец. За да свърже двата края се налага да продаде ролекса, който му подарява босът на испански картел, за 1500 евро.

"Всъщност... не беше подарък, а договор, обяснява Джианино. - Начин да ми каже, че времето ми принадлежи на мафията. Моят договор с държавата за ролята на ченге под прикритие бе под формата на множество документи, под които сложих подписа си. Това също бе начин да ми кажат, че времето ми принадлежи на полицията. Това, което не пишеше обаче бе, че държавата също така ще отнеме и живота ми.