Мистерията с изгубените космонавти на Съветския съюз

За късмет на всички, които не са искали да видят свят, тънещ в разруха, Студената война така и не се разгорещява. Вместо това е заменена от нов вид състезание между САЩ и Съветския съюз – надпреварата за Космоса.

И двете страни се опитвали възможно най-бързо да построят ракети, да изпратят сателит в орбита, а най-накрая и човек. Всички тези опити не се разминали без инциденти. През 1960-година, една от ракетите на Съветския съюз се запалва при излитането. Умират 78 души от екипажа. През 1961 г., преди СССР да спечели състезанието след полета на Гагарин, друг космонавт умира при инцидент в тренировъчния лагер. Но това са случаите, за които е дадена публичност. Според някои конспиратори обаче, Съветския съюз е покрила други трагични случаи с космонавти, оставени завинаги в Космоса.

Наричат ги "изгубените астронавти". Но историята започва много преди тях...

Когато СССР изстрелва Спутник I в Космоса на 4 октомври 1957 г., публикува и радиочестота, на която всички могат да слушат какво се случва със сателита. Италианците Ачиле и Джовани - 20-годишни технологични гении, я прихващат и започват да я следят. Те събират всяка радиотехника, която имат и започват да я записват. В следващите няколко месеца те започват да се самообучават – научават се да откриват ефекта на Доплер в сигналите от орбита и как чрез нея да изчисляват скоростта и височината на обекта. Попълват дневници с конверсионни таблици и съветски честоти. 

Месец по-късно СССР изстрелва Спутник II. Тогава двамата братя са напълно подготвени – те прихващат честотата и откриват нещо ново. Сърцебиене.

То принадлежи на кучето Лайка, което завинаги остава в Космоса, защото сателитът му не е предназначен за връщане, а и разходите за възстановяване ще са големи.

Малко след това американците изстрелват своя Експлорър I и също като руснаците публикуват честота. Ачиле и Джовани я прехващат и тогава започва живота им като звезди. Те са любимци на местните радиостанции и вестници. Момчетата наемат бункер, изоставен от Втората световна война, преместват цялата си апаратура вътре и построяват по-големи антени. Дават на малката си обсерватория името "Торе Берт" и отварят вратите й за приятели, репортери, учени и за всеки, който иска да се забавлява.

Нещата за "Торе Берт" се променят, когато на 28 ноември 1960 година германска обсерватория съобщава, че засича странен сигнал от съветската честота. Братята веднага се включват и това, което чуват, ги кара да застинат – постоянно повтарящ се морзов код, изписващ не друго, а сигнала SOS.  Засичат нищожна скорост, която ги навежда на мисълта, че апаратът вече се отдалечава от Земята.

Сигналът постепенно отшумял и изчезнал. Повече не се повторил. А братята били единствените, които имали доказателство, че един от експериментите на руснаците е бил неуспешен и техен апарат е напуснал безвъзвратно земната орбита. Двамата записват още 9 подобни мисии, в които хора изчезват в дълбокия Космос.

След два месеца, през 1961 г., те засичат още един плашещ сигнал от Космоса и чуват последните издихания на умиращ мъж. А през 1963 г. женски глас казва „Изгарям“, докато корабът й навлиза обратно в земната атмосфера и се запалва.

Ачиле и Джовани притежават най-голямата колекция на записи от Космоса. Те са увековечили почти всеки полет извън Земята за онзи период от време. Но много от записите им така и не влизат в учебниците по история, защото според Съветския съюз, част от полетите, в които са загинали техни астронавти, никога не са се състояли.