Ана – един от последните жители на шедьовъра на Гауди "Каса Мила"

Снимка: New York Times

3 / 4

За всеки турист, посетил красивата Барселона, една от спирките е къщата Ла Педрера, по-позната като Каса Мила. За Ана Виладому обаче Ла Педрера е дом. Всяка година на гости й идват близо 1 милион души, желаещи да видят отблизо един от шедьовърите на Антонио Гауди. Тя прави всичко възможно да ги избегне.

В повечето дни дълги опашки от хора се извиват пред Ла Педрера. Туристите търпеливо чакат за да разгледат отвътре сградата, чиято фасада изглежда така, сякаш пещерни жилища са издълбани в скала. Външният двор прилича на подводна гора, а комините на терасата на покрива са във формата на шлемове.

Туристите може и да са търпеливи, но Ана често изпитва затруднение със стигането до асансьора, който да я качи до четвъртия етаж на сградата, където се намира нейният апартамент.

"Често ми се налага да избутвам хората за да стигна до дома си, докато те ми крещят, защото си мислят, че ги предреждам на опашката за билети. Това не е особено приятна ситуация, особено когато се връщаш у дома с пълни пазарски чанти“, разказва тя пред New York Times от апартамента си. Той е голям близо 350 квадратни метра, има големи прозорци, а Ана живее там от 80-те години на XX век.

Но как някой се сдобива с дом в една от най-красивите сгради в света? Ана се мести там със съпруга си, който успява да наеме апартамента малко преди Каса Мила да бъде обявена за Световно наследство от ЮНЕСКО през 1984 г.

През 1906 година Антонио Гауди получава поръчка от богата двойка – Росарио Сегимон и Пере Мила. Те искат от него да им построи дом. На архитекта му отнема 6 години да завърши сградата, а семейството запазва само основния етаж. Останалите 20 апартамента отдава под наем.

Но още преди да бъде готова, цяла Барселона говори за Каса Мила, която по-късно получава името Ла Педрера, заради масивната си, груба и асиметрична каменна фасада. Начинът, по който сградата изглеждала, довел и до вражда между Гауди и Росарио и Пере. В последствие семейството било глобено от властите, защото Гауди им е построил къща, много по-голяма от позволеното.

Росарио, която надживява съпруга си, успява да продаде Каса Мила на компания за недвижими имоти, преди да почине през 1964 година. След това друг архитект трансформира последния етаж на сградата от помещение за пране в още апартаменти, които да отдава под наем.

Ана и съпруга й са едни от многото, които наемат апартаменти в Каса Мила. Сега тя е една от шепата хора, които продължават да живеят в претъпканата от туристи сграда. За своя живот писателката разказва в нова книга, озаглавена "Последният съсед“.

Въпреки че таксата за вход периодично скача, като в момента тя е 25 евро, Ана е категорична, че наемът й не се е повишил осезаемо през последните три десетилетия.

"Би било много глупаво да се преместя да живея някъде другаде“, казва Ана. И все пак, да има толкова много туристи около теб, не е най-приятното нещо на света. Писателката се е принудила да сложи бариера пред дома си, за да спре нахалните хора от това, да нахлуват в апартамента й.

"Непрестанно някой звъни на звънеца ми с молбата да разгледа апартамента ми", споделя Ана. За своите 25 евро туристите получават достъп само до някои части от сградата и въпреки че това включва един от апартаментите, построени от Гауди, те не са доволни и винаги искат повече. Разбира се, писателката понякога отваря вратите на дома си за непознати, но само ако й се струват интересни персонажи.

Ана сравнява живота в Каса Мила като да живееш под погледа на Биг Брадър. Туристите непрестанно я снимат, когато излиза на балкона си, когато се качва по стълбите. Дори успяват да надникнат в банята й. На всеки етаж има охранителни камери, а понякога тя успява и да задейства алармата против пожар, докато готви вечеря.

Днес не само Барселона, но и света е обсебен от творчеството на Гауди. Красивите му сгради, включително недовършената Саграда Фамилия, привличат милиони туристи от цял свят. Това контрастира с отношението към творбите му през 80-те, когато Каса Мила е обявена за продажба, но никой няма интерес да я купи.

Най-накрая, през 1986 г., банката Caixa de Catalunya дава 900 милиона песети - еквивалентни на 6,2 милиона долара, за да я придобие. Сградата е реновирана и отворена за туристи, а банката предлага на наемателите да им плати, за да се изнесат от там.

Ана, както и няколко други, отказват. Днес в Каса Мила живеят само тя и още двама души. Те не обичат да дават интервюта.

В Ла Педрера Гауди включил някои иновации като асансьор и течаща вода във всеки апартамент. Каса Мила била и една от първите сгради в Барселона с подземен гараж с 16 места. Днес той е превърнат в приемна.
Разбира се, има някои недостатъци на това да живееш в Ла Педрера, като например факта, че Гауди е поставял на първо място естетиката пред практичността.

"Можете да забравите да си сложите рафт за книги, защото няма нито една права стена. Гауди е имал много ясни идеи и много силна личност, която просто трябва да уважаваш, за да живееш тук“, казва Ана.