Тъмната част на Южна Корея: Какво е да живееш в мазетата от филма "Паразит"?

Снимка: BBC

1 / 5

В свое интервю за The Guardian по-рано тази седмица, режисьорът Бонг Джуун-хоу, който тази година е номиниран за "Оскар“ каза: „Южна Корея може и да изглежда бляскава, но младите са отчаяни“.

Филмът му “Паразит“ се превърна в любима продукция както на критиците, така и на публиката. В него Бонг Джуун-хоу, който обича темата за класовите различия, отново засяга огромната пропаст, която дели бедните от богатите.

Историята му в "Паразит“ далеч не може да се обясни толкова просто, ала докато тя е измислица, то малкото мазе, в което живеят главните герои, е една от мръсните реалности в Южна Корея. Хиляди млади хора живеят в тях в столицата Сеул.

Те се наричат banjiha, а репортерът на BBC Джули Йон проверява какво е да живееш тези малки апартаменти.
Домът на О Ке-Чел е толкова тъмен, че дори и цветя, които нямат нужда от много светлина не могат да оцелеят.

Всеки може да надникне през прозорците му, а тийнейджърите редовно пушат пред апартамента, хвърлят фасовете си вътре или плюят пред него. През лятото кореецът трябва да се бори с непоносима влажност и битки с бързо разпространяваща се плесен.

Подобно на банята от "Паразит“ и банята на О Ке-Чел е отделена от останалата част от апартамента като е повдигната с няколко метра от пода. Там има само тоалетна чиния, но не и мивка. Таванът е толкова ниско, че той трябва да се къпе широко разкрачен, за да не удари главата си.

"Когато за първи път се преместих, получих синини по шията и краката си от постоянното удряне в бетонните стени“, разказва 31-годишният мъж, който работи в сферата на логистиката. Признава, че вече е свикнал на това колко тясна е неговата banjiha.

"Знам наизуст къде са всички вдлъбнатини и неравности“, казва О Ке-Чел.

"Паразит“ на Бонг Джуун-хоу разказва за две напълно различни семейства – богатите Парк и бедните Ким. Най-осезаемата разлика е между домовете на двете семейства. Парк обитават огромна къща в хълмовете над Сеул, а Парк – banjiha, пред чиито прозорци често пикаят пияници и бездомници.

В истинския живот хиляди млади хора живеят в banjiha, докато учат и работят здраво за един по-добър живот. Те не са просто приумица на южнокорейската архитектура, а част от историята на страната. Корените на малките апартаменти могат да бъдат проследени десетилетия назад – до конфликта между Северна и Южна Корея.

През 1968 година командосите на Северна Корея влизат в Сеул, за да елиминират тогавашният президент на Южна Корея Парк Чънг Хи. Опитите им са осуетени, но напрежението между двете страни остава. Атентатите и атаките станали ежедневие, за това правителството на Южна Корея настояло полуподземните етажи на сградите да започнат да служат като бункери в случай на национална криза.

Първоначално да наемеш banjiha било незаконно, но дошла кризата от 80-те, когато свободните апартаменти в столицата почти свършили. Тогава правителството било принудено да легализира и отдаването под наем на тези подземни апартаменти, за да има хората къде да живеят.

Днес макар Южна Корея да има една от най-стабилните и силни икономики, която е 11-та в света, да си позволиш дом там е трудно. Най-вече за младите и по-бедни хора. За хората под 35 години съотношението между наем и доход остава около 50% през последното десетилетие. И така подземните апартаменти се превръщат в рационален отговор на растящите цени на нормални жилища. Наемът е около 453 долара, а средната заплата на 20-годишните в Южна Корея е 1679 долара.

Въпреки това някои наемодатели на banjiha се опитват да се преборят със социалната норма. Ала не всички.

"Знаете ли, аз харесвам апартамента си, признава О Ке-Чел. - Избрах това място, за да спестявам пари, а в момента успявам да спестя много благодарение на него. Но съм забелязал, че не мога да спра хората да ме съжаляват. В Корея е важно да имаш хубава кола или къща, а banjiha-та е символ на бедността. Може би мястото, на което живея, определя кой съм...“

Докато семейство Ким се опитват да се внедрят в живота на семейство Парк, богаташите започват да усещат миризмата, която се носи от бедните. Миризма, която се превръща в основа за обрата във филма. Но дори и тя не е измислица.

Когато Ким Ки-Таек се опита да се отърве от нея, дъщеря му казва студено: "Това е миризмата на мазето. Тя няма да ни напусне, освен ако ние не напуснем това помещение.“

Фотографът Парк Юнг-ун гледа „Паразит“ малко след като се нанася в своята banjiha. Причината да избере апартамента не е необичайна – може да си го позволи. Ала след като гледа филма, той не може да спре да се притеснява за миризмата.

"Не искам да мириша като семейство Ким“, казва 26-годишното момче. За това през това лято той изгаря хиляди пръчици тамян и непрестанно сменя филтъра на овлажнителя си. Парк признава, че продукцията на Бонг Джуун-хоу го е подтикнала да постегне апартамента си и да го декорира.

"Не желая хората да ме съжаляват, само защото живея под земята“, признава той. Заедно с приятелката си Парк създава влог за промяната на тяхната banjiha. Сега те харесват изключително много дома си, но им отнема месеци да стигнат до тук.

"Когато родителите ми видяха апартамента за първи път, те се разтревожиха. Предният наемател е бил страстен пушач и майка ми не успя да свикне с миризмата“, признава Парк.

Приятелката му Шим не харесала идеята за banjiha: "Не ми се струваше безопасно. Напомняше ми на мрачната страна на града. Винаги съм живяла във високи апартаменти. Притесних се за Парк“, казва тя. Но след като публикуват в YouTube видеата за промяната на апартамента, някои потребители дори им завиждат за това, колко стилен е станал.

"Харесваме дома си  и се гордеем с работата, която свършихме“, споделят те, но признават, че нямат намерение за живеят в banjiha завинаги и искат да се преместят "по-високо“.

О Ке-Чел също спестява пари за да си купи собствен апартамент. Като живее в banjiha и плаща нисък наем, той се надява, че това ще стане още по-бързо.

"Единственото, за което съжалявам е, че котката ми Ейприл не може да се радва на слънцето“, казва той.