Астрономи наблюдаваха някои от най-отдалечените галактики

С помощта на телескопа VLT (Very Large Telescope) на Европейската южна обсерватория в Чили може да се наблюдава Вселената през т.нар. период на рейонизация преди около 13 милиарда години, съобщи сп. "Сианс е авнир". По-малко от един милиард години след Големия взрив Вселената е била изпълнена от водородна мъгла, която поглъщала излъчените от младите галактики ултравиолетови лъчи. Внезапно обаче Вселената била осветена през т.нар. период на рейонизация, преминавайки от първоначалния си стадий, през който била непрозрачна за светлината, към онзи, през който станала прозрачна за нея.

Международен екип от астрономи използвал VLT като машина на времето, за да надникне в ранната Вселена и да наблюдава някои от най-отдалечените галактики, открити досега. Астрономите изчислили разстоянията между тях с голяма прецизност. Изчисленията показали, че тези галактики са се появили между 780 милиона и 1 милиард години след Големия взрив. Новите наблюдения позволиха на астрономите да открият за пръв път хронологична последователност през периода на  рейонизация. През този период мъглата от неутрален водород в ранната Вселена се вдигнала, позволявайки на ултравиолетовата светлина за пръв път да се разпространи безпрепятствено.

"Виждаме впечатляваща разлика, що се отнася до количеството ултравиолетова светлина, която е била блокирана между първата и последната галактика в нашия "образец", заяви ръководителката на изследването Лаура Пентеричи от Астрономическата обсерватория в Рим. Когато Вселената е била само на 780 милиона години, неутралният водород е изпълвал между 10 и 50 на сто от нея. Едва 200 милиона години по-късно обаче количеството на неутралния водород спаднало до много ниски нива, сходни с днешните. Изглежда, че периодът на рейонизация е преминал по-бързо, отколкото астрономите смятаха досега."

Причините, поради които водородната мъгла внезапно изчезнала, все още не са изяснени. Енергията, позволила
рейонизацията, може да произхожда от светлината, генерирана от първото поколение звезди, или от лъчи с голям интензитет, излъчени от материя, която пада в черна дупка. Резултатите от изследването са публикувани в  strophysical Journal.

(БТА)