Предстои ли смяна на магнитните полюси на Земята?

Учените с тревога и интерес наблюдават ставащите пред очите им изменения на планетата. Вниманието им най-силно се привлича от лавинообразността на тези промени, които според тях свидетелстват за това, че напрегнатостта на магнитното поле на Земята отслабва. Става дума за най-голямото отслабване за последните 100 хил. г.

За миналото столетие напрегнатостта на магнитното поле е намаляла с 15-19%, а в последните години този процес се е ускорил значително. То се разпределя неравномерно по планетата ни. В южната част на Атлантическия океан и в Южна Америка, твърди френският геофизик Готие Юло, магнитното поле е с 30% по-слабо, отколкото в останалата част на планетата.

До аналогични изводи стигат и датски учени, анализирали резултатите от наблюденията на състоянието на магнитното поле на Земята с датския спътник Orsted. В южната част на Атлантическия океан и в Арктика те открили зони с аномално ниска интензивност на магнитното поле, които нарекли "магнитни дупки".

Наличието на такива "дупки", смятат учените, е свързано със сривове в навигационната техника на спътници, самолети и кораби, нарушение на радиовръзки, загуба на ориентация на мигриращите птици и други, още по-страшни и непредсказуеми неща – чак до бум на раковите заболявания, тъй като в зоните на "магнитните дупки" Земята и всичко, което живее на нея, се лишават от защита от космическото излъчване.

Освен това толкова интензивно отслабване на магнитосферата на Земята може да е предвестник на готвеща се инверсия на полюсите.

Първи за престояща смяна на полюсите на планетата заговарят японски учени преди 16 години. Магнитното поле на Земята е започнало да отслабва преди 2000 години, смятат те. Рязко спадане на неговата напрегнатост е отбелязано преди 500 години. Този процес особено се е засилил през последните 50 г. А от 1994 г. са започнали мощни флуктуации (колебания) на полюсите. Учените констатират, че цялата геодинамична система на нашата планета работи така, сякаш полюсите скоро ще сменят местата си.

Южният магнитен полюс на Земята е започнал да се "разхожда" от своето фиксирано място на стотици километри. Преместването на магнитните полюси се регистрира от 1885 г. За последните 100 г. магнитният полюс в Южното полукълбо се е преместил почти с 900 км и сега е в Индийския океан.

Колкото до Северния магнитен полюс, то от момента на неговото откриване от Джеймс Рос през 1931 г. той половин век се е премествал със скорост 10 км на година в северозападна посока, казва М. Савин, доктор на физико-математическите науки. От 80-те години скоростта на преместване се е увеличила няколко пъти, достигайки в началото на XXI век абсолютен максимум – около 40 км/година. Така че през текущия век той може да напусне Канада и да се окаже на бреговете на Сибир.

Ако се предположи, че на екстремалните промени, които днес търпи нашата планета, действат променящи се външни условия, тогава нещо подобно трябва да изпитва и Слънчевата система като цяло, с всичките ѝ планети и, разбира се, самото Слънце. И предположенията за това далече не са безпочвени.

С обвивките на планетите в Слънчевата система пред очите ни стават удивителни изменения, свидетелства руският учен Алексей Дмитриев. Атмосферата на Марс например много бързо се увеличава, през 1997 г. нейната плътност вече 2 пъти е надвишила очакваната и продължава да расте.

Дори Луната е започнала да създава собствена атмосфера, състояща се от съединения на натрия.

Претърпява необясними промени и атмосферата на нашата планета. Във връхните ѝ слоеве се образува нов газ, в състава на който влизат водород и кислород. Това не е свързано нито с глобалното затопляне, нито с отделянето на фреон, нито с нещо друго. "Просто там се случва нещо", констатира Дмитриев.

Рязко се е усилила яркостта на Венера. На Юпитер стават толкова силни енергетични изменения, че се е образувала "тръба" от йонизирана радиация между планетата и един от нейните спътници – Йо. Силата на магнитното поле на Юпитер е нараснала над 2 пъти. Расте силата на магнитните полета на Уран и Нептун, в резултат на което те стават все по-ярки.

По всяка вероятност на Уран и Нептун неотдавна е станала инверсия на полюсите, предполагат астрофизици. Когато капсулата Voyager 2 е преминала покрай Уран и Нептун, техните северни и южни магнитни полета са били изместени по отношение на географските полюси съответно с 50 и 40 градуса.

Действието на вулканите на нашата планета се е засилило с 500% от 1875 г. и с 400% от 1973 г., твърди Майкъл Мандвил, автор на известния проект The Return of the Phoenix. А Алексей Дмитриев е изчислил, че от 1963 по 1993 г. броят на природните катаклизми е нараснал с 410%.

Единственото обяснение на всички тези многобройни изменения, смятат учените от Националната академия на науките в Новосибирск, може да бъде едно: Слънчевата система е влязла в космическа зона, където енергията в сравнение със съществуващата досега е доста по-силна.

Но тогава закономерно би било да се предположи, че изменящите се условия на първо място трябва да се отразят на нашето светило, а от него да се разпространят на цялата му планетна система. Така ли е наистина? Силата на магнитното поле на Слънцето от 1901 г. е нараснала с 230%, потвърждава изследователят Майк Локууд от националната лаборатория Rutherford Appeleton в Калифорния.

Магнитното поле на Слънцето образува хелиосфера във формата на гигантска капсула с остро издължаване в противоположната страна от посоката на движение на Системата. Всички планети се движат вътре в тази капсула. Така интензивността на сияещата плазма, която сякаш образува обвивка на тази капсула, в последно време се е увеличила 10 пъти.

Американски астрофизици, потвърждавайки наблюденията на сибирските си колеги, обясняват феномена с това, че цялата наша Слънчева система е влязла в галактичен фотонен пояс с по-мощна енергия.

Източник: planeta.moy.su