Земята е била двойник на спътника на Юпитер – Йо

Геоложката структура и външният вид на Земята през първия един милион години от нейното съществуване на практика не са се различавали от тези на Йо, спътник на Юпитер, най-вулканичния в Слънчевата система, твърдят американски учени в статия, публикувана в сп."Нейчър".

Дълго време се смяташе, че долните и горните слоеве на кората на ранната Земя са били значително по-горещи, отколкото е повърхността на нашата планета сега. Анализ на най-древните скали е показал, че това далеч не отговаря на истината и горните слоеве на литосферата на Земята са били приблизително също толкова "студени", каквито са и в наши дни. Тази геоложка загадка или т.нар. "архейски парадокс" досега не бе получил еднозначно решение.

Уилям Мур от университета Хемптън (САЩ) и Александър Уеб от университета на Луизиана в Батон-Руж (САЩ) са се опитали да намерят решението на този парадокс, като са обърнали внимание на "най-горещия" елемент в Слънчевата система - юпитеровия спътник Йо.

Йо се отличава със своя вулканизъм, който е най-интензивен в Слънчевата система. Неговите вулкани изхвърлят сяра и серен двуокис, подобно на земните. Първоначално се е смятало, че повечето лавови потоци се състоят от съединения на сярата, но скорошни свидетелства сочат, че лавата на много от тях се състои от разтопени силикатни скали.

Причина за тази засилена активност са приливните взаимодействия между Йо, Юпитер, Европа и Ганимед. Трите спътника се намират в орбитален резонанс.

Недрата на Йо "произвеждат" 40 пъти повече енергия, отколкото съвременната Земя, като при това средната температура на кората на юпитеровия спътник остава относително ниска.

Анализирайки структурата на литосферата на Йо, Мур и Уеб, са установили, че причината за това е било "централното отопление" - мрежа от вулкани и свързаните с тях "тръби" в кората и мантията, през които топлината се изхвърля на повърхността заедно с мантията.

Геолозите са се опитали да пренесат тази система на младата Земя с помощта на компютърно моделиране. Според изчисленията им "парното" е работило ефективно и е позволявало на кората на Земята да остава достатъчно студена през първата половина на архея, до преди 3,5 милиарда години. Подобен сценарий добре се съгласува с геоложките данни и обяснява защо тектонските процеси на Земята са се зародили едва милиард години след нейното зараждане, заключават учените.
 

(БТА)